Дори са постни/веган тези прекрасни бонбони от моркови. Не подхождайте със снизхождение към тази рецепта. Трябва да ви кажа, че всички, които ги опита, се изненадаха от вкуса им. А доста хора имаха възможност да ги опитат :) Всъщност това е едната от рецептите, които приготвих за моето участие в предаването "Гозбата на България". :) За тези от вас, които не са успели да го гледат, уточнявам, че скоро ще бъде качено на сайта на телевизия Евроком ето тук https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya и ако ви представлява интерес как се справих, можете да го гледате :)

Постните бонбони от моркови могат да бъдат чудесно допълнение към трапезата ви за Бъдни вечер, ако и вие като мен се стремите понякога да я разнообразите. Вярно е, че традициите са традиции и е хубаво да се спазват, но пък не е лошо понякога да добавим и нещо различно. В този ред на мисли, да ви кажа, че ето тук съм събрала всичките си постни рецепти, а те изобщо не са малко. Цели 115 са, така че все нещо може да си харесате. https://ilrai.blogspot.com/search/label/%D0%9F%D0%BE%20%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8

Май вече да минавам към рецептата за постни бонбони от моркови.

Продукти:

500 г моркови

150 г пудра захар

настъргана кора от един портокал

1-2 с.л. ароматен алкохол - коняк, уиски, ром, а може и ликьор - с каквото разполагате в момента.

ванилия

50 г смлени орехи

50 г кокосови стърготини

по желание плодове от сладко или вишни от вишновка

още орехи или кокосови стърготини за овалване

Приготвянето е лесно. Морковите се настъргват - по-добре е на ситното ренде, но не е проблем и на по-едро да са. Слагат се в тенджерка или в друг подходящ съд. Към тях се прибавя кората от портокал, пудрата захар и алкохола. Сместа се слага на котлона докато течността се изпари напълно. Препоръчвам ви да бъркате почти постоянно, за да не загорят морковите. Когато водата се изпари, морковите придобиват леко карамелен цвят и вече са готови. Отместват се, охлаждат се малко и към тях се прибавя ванилията, орехите и кокоса. Всичко се смесва много добре. 

Оформят се топчета, като в средата им по желание се поставя вишна или друго плодче от сладко по желание. Овалват се в кокосови стърготини или в орехи. На мен повече ми харесаха тези в орехите. 

Добре е да престоят поне 24 часа преди консумация, за да се смесят вкусовете и да се отпуснат ароматите ,но и веднага да ги хапнете, пак не е лошо :)

Последната рецепта, която някога бих си представила, ме ще пиша преди Коледа в блога е за тофу. Обаче това тофу със сладко-кисел сос си го сготвих тази вечер и го показах в групата ни във Фейсбук. И се случи чудо :) Рецептата предизвика интерес и затова ще я споделя и тук, защото може да е полезна на още хора.

Честно казано досега никога не ми е харесвало тофу. Обаче нали знаете, че са пости в момента и аз се изкуших отново да си купя, защото го видях в Лидл и би внесло малко разнообразие в постната ми храна. Беше пушено тофу, но предполагам, че рецептата успешно ще се получи и с друг вид. И да ви призная, внесе разнообразие. Дори си го хапнах с голямо удоволствие, защото се получи доста приятно на вкус :) Дори съжалявам, че го открих чак сега...

Ето и семплата рецепта.

Продукти:

200 г тофу (в случая е пушено)

3-4 с.л. натурално нишесте

черен пипер

за соса:

1-2 скилидки чесън, нарязан на ситно или счукан

3 с.л. мед

около 6-7 с.л. соев сос

3-4 с.л. прясно изцеден лимонов сок

1 с.л. оцет

сусам за поръсване

Нишестето се смесва с мъничко черен пипер. Тофуто се нарязва на кубчета с големина по желание. Овалва се в нишестето и се оставя да постои, докато нишестето се овлажни. Пържи се в тиган с малко мазнина, докато се зачерви от всяка страна. Изважда се в чиния.

В същия съд с останалата мазнина се слага чесъна. Оставя се за не повече от минутка и се прибавят всички останали продукти за соса. Те са ориентировъчни. Ще бъде необходимо да опитвате и да добавяте повече мед, повече соем сос или повече оцет, в зависимост от вашия вкус. Сосът се вари, докато се редуцира и се посгъсти. Не го сгъстявайте прекалено много, защото като се охлади леко, се сгъстява още. 

С готовия сос се полива тофуто. Ако искате да запази хрупкавата си коричка, може да не го заливате, а да топите всяко парченце в купичка сос. По желание се поръсва със сусам.

Отдавна ми се искаше да напиша тази статия, но все не ми достигаше време. Но ето, че и това се случи.

Може би ще се запитате защо ми е в кулинарен блог да пиша за миналогодишните ни приключения в Италия. Ами сега ще ви кажа. Организирахме си пътуването сами и ми се иска да споделя моя опит в това приключение до Неапол и Амалфийското крайбрежие. Със сигурност ще има и други като мен, които много са се чудили и ще се чудят как точно да си организират пътуванията до района, така че ще ви разкажа как постъпихме ние.

Част от вас знаят, други не, но през миналата година с Пепаи в компанията на още две дами, решихме да се разходим до Амалфийското крайбрежие. Всичко започна една сутрин през май, когато нашата многоуважаема Светла Ивановасподеляше най-безсрамно снимки от своето пътуване там. Написах аз коментар, че и на мен отдавна ми е мечта. Има-няма две минути по-късно в Месинджър цъфна съобщение от Пепа. „Хайде да отидем“.  „Ами, хайде!“ – без колебание отговорих аз. Ей така стават хубавите неща. Решението за тях се взима за секунди. Така започна нашето приключение.

А както може би повечето от вас знаят, подготовката за пътуването е също толкова вълнуваща, колкото и самото пътуване. Гледахме оферти на туристически агенции, но в крайна сметка решихме, че ще се справим и сами. И успяхме. Имахме едно прекрасно пътуване, в което посетихме Неапол, Соренто, Амалфи, Позитано, Помпей и Херкулан. За жалост единия ни ден беше свръх дъждовен и опитът ни да видим Равело се оказа неуспешен. Е, аз все пак се докопах до него самичка и много мокра, но пороят беше толкова жесток, че беше абсолютно невъзможно да видя каквото и да е.

Сега ще се опитам да ви разкажа как се получиха нещата при нас.

След това започна голямото четене и чудене къде да нощуваме. Разбрахме, че ако искаме да посетим Амалфи,Позитано и Равело, трябва да си организираме нещата така, че да имаме сравнително близко място, което да ни е отправна точка. Колебаехме се между Соренто, Салерно, Виетри сул Маре и още някои по-малки населени места. В крайна сметка, както повечето коментари, които прочетох, и ние се спряхме на Соренто. И не сбъркахме. Градчето е прекрасно, гледките са уникални, вижда се Везувий. Има редовен транспорт до всички места, които искахме да посетим. И не на последно място – цените на нощувките ни удовлетворяваха.

Нощувките – това беше и следващата задача. Къде? Тъй като кацнахме в Неапол към 10 сутринта, веднага се запътихме към Соренто и там спахме 4 нощи. За целта резервирахме апартамент. Последната нощ изкарахме в Неапол – там пренощувахме в близост до гарата. Знам, че ще кажете, че е опасно и т. н. Ми не беше. Беше много мръсно наоколо, но пък и много удобно, защото бяхме на точно 5 минути от гарата и от спирката на автобуса за летището, което се оказа много удобно, защото рано сутринта в 5.30 си е предизвикателство да стигнеш до този автобус и после до летището. Е, вярно че съществува и опцията такси, но с автобуса си беше много удобно  и значително по-евтино.

Тук може би е момента да кажа, че ако и вие като нас искате да си застраховате нощувките, трябва да прегледате условията на застрахователите за минималния период от време между нощуването и момента на застраховането. Ако имате по-малко от 10 дни до пътуването, вероятно няма да успеете да си направите застраховка, така че си платете нощувките по-рано и ги застраховайте. Това разбира се е по желание, но предвид динамичните времена, в които живеем, за мен си е разумен ход.

И така, вече имаме закупени самолетни билети, резервации за нощувки и застраховки и остава да почакаме, докато дойде мечтаната дата 22 септември.

И дойде. И всичко беше наред. Като по план 😊Нашият план. Ето как се организирахме.

За всички вас, които планирате да пътувате от Неапол веднага за Соренто, ще ви кажа, че има директен автобус от летището в Неапол до Соренто. Вярно, че малко трудно открихме къде точно спират автобусите, но щом ние се справихме, ще се справите и вие. Всъщност паркират на около 7-8 минути от изхода на летището. Билетът струваше 10 евро. Пускам снимка на разписанието на автобусите към момента, в който ние пътувахме, като не мога да ви гарантирам, че и при вас ще бъде точно така.
Има и друг вариант да стигнете до Соренто – с влак. Тогава обаче ще трябва от летището да стигнете до гарата, а от там да си хванете влака. С автобус пътувахме почти два часа, макар и в разписанието да пише, че пътуването трае час и 15 минути. Пътят е тесен, с много завои и придвижването е бавно.

В този пътепис няма да се спирам много на това, което сме видяли и посетили, а по-скоро искам да ви дам детайлна информация за начинът, по който се придвижвахме.

Така че, ето ни в Соренто. Първия ден посветихме на обиколка на нашия град-домакин.

Следващия ден беше за Позитано и Амалфи – местата, които си мечтаехме да видим. Има два варианта да стигнете от Соренто до Амалфи и Позитано – по суша и по море. За нашето първо посещение, ние избрахме да се разходим по море. Тук предпочитам да ви спестя, че почти умрях на лодката, преди да стигнем до Амалфи, но после нещата се подредиха и се насладихме на прекрасно преживяване. Само ще ви кажа, че ако решите да пътувате с такова туристическо корабче, гледайте да седнете на местата най-горе. Едно, че водата няма да ви окъпе, второ -гледките са невероятни и трето – рискът да ви прилошее е по-нисък. Нашият домакин Пепоне ни предложи да пътуване по вода и ние го приехме без да се чудим много. Цената беше 55 евро, като включваше трансфер от апартамента, в който бяхме настанени и обратно до там.

Другият вариант е да пътувате с автобус. Автобусите за Амалфи и Позитано спират пред гарата. Билети може да си купите от касата, която се намира в левия край на сградата на гарата. Автобуси пътуват пред половин час. Билетът струва 10 евро и с него в рамките на целия ден можете да пътувате до всички изброени на гърба му градчета, които включват Позитано, Амалфи, Равело и доста други. Много държа тук да ви кажа, че туристите, които пътуват по този маршрут от Соренто са много. Не, че не го очаквах и аз, но все пак не бях подготвена за това, което видях. Вият се дълги опашки в хора, които чакат да се качат на автобуса. Пристига един, качват се хора, докато се напълни, останалите чакат следващите. Същото е и в  обратната посока от Амалфи. Затова бъдете предвидливи и отидете по-рано на спирката. Особено в обратна посока. Аз пътувах от Амалфи до Соренто с хора, които бяха успели да се качат чак в третия автобус – т.е. са чакали на опашката час и половина. По някакво стечение на обстоятелствата, аз се качих на този курс без да чакам и минута, но това е тема на друг разговор. Просто исках да ви предупредя, за да сте подготвени.

Другото нещо, за което трябва да сте подготвени е, че въпреки много краткото разстояние от Соренто до Амалфи, всъщност пътуването отнема около 2 часа. Завоите са наистина много, а пътищата много тесни. Въпреки всичко ви уверявам, че всяко преживяване си струва. Изобщо не съжалявам, че предприех пътуването по време на червен код за дъжд, не съжалявам, че ме валя в автобуса 😊, не съжалявам, че се намокрих зверски в Равело (Слава Богу, останах здрава!). Всяка секунда от тази изживяна моя мечта си заслужава и ще ме топли завинаги.

Мда. Продължавам нататък. Освен, че си мечтаех да видя Позитано, си мечтаех да посетя и Херкулан. Е, и Помпей, но повече Херкулан. В един ден посетихме и двата града. Помпей е огромен и ми се струва, че дори и цял ден на му бяхме отделили, нямаше да ни стигне. Пристигнахме сутринта, преди да го отворят, почакахме малко, пихме по едно кафе, влязохе, походихме около 4 часа и решихме да отидем в Херкулан. Придвижването става много лесно, с влак. Има много влаколе от Соленто до Неапол, а с тях може да пътувате до тези две места.Билети си купихме от гишета на гарите, само не трябва да забравяте да ги валидирате преди да се качите на влака.

Не сме си купували предварително билети за вход за Помпей и Херкулан. Решихме, че ще купуваме на място. Нямахме идея колко струват, видяхме в интернет. Като отидохме на място, се оказа, че цената е по-ниска. За Помпей платихме по 16 евро, а за Херкулан по 13 евро.

Няма да се спирам и да ви обяснявам какво е Помпей и какво е Херкулан. Предполагам, че ако четете тук, вече знаете, а ако не – моля информирайте се. Само ще ви кажа, че както и очаквах, мен Херкулан ме впечатли много повече от Помпей, защото има доста къщи, които са запазени напълно, за разлика от тези в Помпей, и вътре могат да се видят добре запазени мозайки и стенописи на около цели 2000 години. Ако поназнайвате английски, може да си организирате екскурзовод, който ще ви разкаже наистина интересни истории за онова време. Ние нямахме, но пък така се случи, че все се движехме край някоя група с екскурзовод и успявахме да чуем това-онова.

Следва неуспешното ни посещение до Равело. Тръгнахме от Соренто за Амалфи. Силният дъжд отказа Пепа и компания, но аз все пак тъпо и упорито реших, че щом съм стигнала до там, ще ида и до Равело. За да стигнете от Соренто до Равело, първо трябва да се доберете до Амалфи. Така се случи, че ние слязохме  и аз веднага не качих в автобус за Равело. Пътят не е дълъг. Може би около 20 минути, но отново по баири и завои. Е, аз стигнах до там, но само успях да изпия едно капучино и да се върна. Така силно валеше, че не беше възможно да се обикаля и да се види каквото и да е. И така – върнах се в Соренто, където тъкмо изгряваше слънце.

Последният ден от нашето пътуване отделихме на Неапол. Обаче пак валеше и валеше, и валеше… до следобед. Все пак тръгнахме на разходка и успяхме да посетим Катедралата на  Неапол, която е и главният религиозен храм в града. В нея се съхранява и най-голямата реликва в цялата катедрала – свещената кръв на Свети Януарий, който се смята за закрилник на Неапол.

И знаете ли какво? Видяхме стъкленицата с кръвта на Св. Януарий. Съвсем непланирано се оказахме в катедралата, без да знаем много за нея. Но и такива неща се случват понякога. Чудеса!

А иначе на мен лично Неапол много ми хареса. Въпреки всичко, което видях или пък точно за това.

Пожелах си да се върна отново там, за да имам повече време за този чуден и странен, живописен, предизвикателен, шумен, мръсен, „ароматен“, пренаселен, но и толкова вълнуващ град. А и защото не успях да видя Равело и той все още е в списъка с мечтите ми.

Пухкави, мекички, ароматни и с вкусна хрупкава долна коричка се получиха тези прекрасни сиренки. 

Днес реших да направя нещо тестено за Никол и дълго се чудих какво да бъде. Дали да е рецепта, която вече използвам? Или да опитам нещо ново? Е, сигурно вече сами си отговорихте на въпроса :) щом има нова рецепта в блога. Получиха се просто фантастични тези сиренки и много се радвам, че ги приготвих. Толкова ми харесаха, че реших веднага да ги напиша.

Ето и рецептата за пухкави сиренки.

Продукти:

200 мл топло прясно мляко

200 мл топла вода

1 кубче прясна мая

150 мл олио

1 цяло яйце 

1 белтък

4 с.л. захар

1 с.л. сол

около 1 кг брашно

около 400 г сирене

1 жълтък за намазване

сусам за поръсване

Смесват се топлото мляко, топлата вода и захарта. Прибавя се маята и хубаво се разбърква. Добавят се 4 с.л. брашно и отново се разбърква. Покрива се и се оставя да втаса. 

Половината от брашното се изсипва в голяма купа. Прибавят се солта, олиото, яйцето и белтъка. Сипва се втасалата мая и всичко се разбърква много хубаво. Постепенно се прибавя от останалото брашно, докато се замеси хубаво меко тесто. Разделя се на 20 части, от които се оформят топчета. Покриват се с чиста кърпа или найлоново фолио и се оставят да втасат.

Фурната се включва на 180 градуса. 

Използвах две тави, в които пекох сиренките, които намазах с олио. Разбира се, може да ги застелите с хартия за печене, но няма да получите тази хрупкава коричка.

Сиренето се натрошава.

След като тестото втаса, се  взима едно топче и леко се разточва на кръгче с диаметър около 10-12 см. По средата се слага от сиренето и се прегъват. Краищата се притискат се с пръсти. Подреждат се в тава и се оставят да втасат.*

Намазват се с разбития с малко вода жълтък и се поръсват със сусам. След това се слагат да се пекат до апетитен загар. 

Този солен кекс е балансиран и пропорциите в него са спрямо режима на хранене, който спазвам в момента - Зоната. Но дори и да не спазвате подобен режим, може да опитате кекса като вариант на здравословно хранене. Ще дам обяснения за вложените продукти в грамове за тези от вас, които не са наясно в Зоната, но ще дам и количеството на блоковете, за да може да се ориентират по-бързо и тези, които спазват режима. 

Преди това обаче ще се похваля с новата си силиконова форма за печива. Много съм доволна, идеално се изпече кекса ми. Съжалявам, че чак сега се сдобивам с такава формичка, защото наистина е прекрасно улеснение, особено за Зоната, тъй като тук се използват много малки количества мазнини, а понякога даже никакви. А с нея е супер удобно, нищо не залепва, много лесно се измива и поддържа. Ако ви стана интересно, може да проверите при моя личен консултант на Tupperware за повече информация тук https://www.facebook.com/groups/684498606433797. 

Преди да напиша рецептата, само искам да кажа, че кексът се получава доста влажен, но това е нормално предвид малкото сухи съставки в него.

Ето и необходимите продукти за кекса:

3 яйца - 3 блока протеини

120 г извара - 3 блока протеини (по етикет-това е за тези, които са запознати с режима)

120 г сирене - 3 блока протеини

56 г кашкавал - 2 блока протеини

95 г овесени трици - 5 блока въглехидрати

78 г брашно от спелта - 6 блока въглехидрати (сметнати по етикет)

200 г кисело мляко 2% - 1 блок протеини и въглехидрати

4 ч.л. зехтин - 12 блока мазнини

сол на вкус

Приготвянето е супер лесно. Просто претегляте всички продукти, смесвате ги и ги разбърквате хубаво. Ако печете в силиконова форма, е нужно преди това да я намокрите със студена вода и да изсипете сместа в нея. Другия вариант да приготвите този солен кекс в здравословен вариант е да застелите дъното и стените на правоъгълна форма за кекс или малка тавичка с хартия за печене и да изсипете сместа. Пече се в загрята фурна на 180 градуса. 

Тези симпатични  и ароматни питки със зехтин се правят лесно и със сигурност ще се харесат на всички, на които ги предложите. В последните години пърленките са широко разпространени и тези питчици приличат доста на тях. Дори смело може също да ги наречем пърленки. През годините съм правила различни варианти, но най-любими ми остават класическите пърленки, които може да прочетете тук http://ilrai.blogspot.com/2008/09/blog-post_7466.html, а тези питки със зехтин категорично заемат втора позиция. 

Не веднъж съм казвала, че простичките неща са най-вкусни, а за прясно изпечения хляб това важи с пълна сила! Да не ви обяснявам, че най-любимата ми комбинация е пърленки с шишчета и всъщност и този път се получи точно така. Имах едно пилешко филе, което стана на тези мммного добри пилешки шишчета http://ilrai.blogspot.com/2023/05/blog-post.html. После реших, че нещо месено ще им подхожда много и се сетих за този вкусен вариант. Освен към вечерята, както се случи при нас, питките със зехтин биха били и идеално предложение за закуска :) с добавки по избор.

Продукти:

250 мл топла вода

20 г прясна мая 

около 500 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

3 с.л. зехтин

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

още зехтин за намазване

Маята се разтваря в топлата вода, добавя се захарта и 3-4 с.л. от брашното. Разбърква се добре и се оставя да втаса, докато се надигне хубаво. 

В брашното се прави кладенче и се добавят зехтина, бакпулвера и солта. Изсипва се шупналата мая и се замесва тесто. Оставя се да втаса, покрито с чиста кърпа или найлоново фолио. След това се разделя на 10 части, които се оформят на топчета. Всяко топче се разточва на питка с дебелена не по-малка от 5-6 мм. Питките се подреждат върху чиста кърпа и се покриват с друга кърпа или найлон. След като разточите всички питки, започвате да ги печете.

За изпичането аз използвах чугунен тиган и покривах с капак. Ако нямате чугунен, може да използвате друг подходящ тиган, но е добре да слагате капак. Котлонът се загрява добре и се оставя на 3/4 мощност. 

Взимате първо тези питки, които сте разточили най-напред, защото те вече са повтасали. Взимате една питка и я набождате с вилица. Намазвате я със зехтин и я слагате да се пече в загрятия тиган откъм намазаната страна. Набождате и другата страна, която идва отгоре и отново намазвате с малко зехтин. Слагате капак. Печете докато се зачерви апетитно и обръщате. Повтаряте процеса с всички останали питки. Като ги изваждате, ги поставяйте в подходящ съд и ги завивайте с кърпа, за да останат топли и меки до сервирането им.

Мисля, че за първи път пиша рецепта в блога от телефон и изцяло с телефонни снимки, обаче в момента разполагам само с телефон и с няколко снимки отпреди дни. Но пък тези домати със сирене или пък сирене с домати се получават толкова вкусни, че си заслужават да получат място тук. Нищо, че рецептата е толкова семпла.

Количествата са доста ориентировъчни и може да варират според желанието и наличностите ви. Доматите могат да бъдат чери, но съм правила и с обикновени червени, все вкусно се получава. Сиренето е нормално саламурено българско.

В общи линии за изпълнение на рецептата са необходими:

Около 1 кг домати

Около 500 г сирене

5-6 скилидки чесън, нарязан на ситно

Сол

Няколко щипки захар или мъничко течен мед

Около 3-4 с.л. зехтин

Риган

По желание може да напръскате с капки балсамов оцет

Доматите се нарязват и се изсипват в тава, застлана с хартия за печене. Поръсват се с чесъна, ригана, зехтина, солта, захарта и оцета и се разбъркват. Сиренето се нарязва на плочки и се поставя на няколко места в тавата, между доматите. Старайте се върху и под сиренето да няма домати. Сиренето също се поръсва с малко зехтин и риган.

Пекат се в загрята фурна на 200 градуса, докато доматите се сготвят хубаво и сиренето хване приятен загар. 

По желание могат да се поръсят с нарязан магданоз или пък листенца босилек.

На последната снимка и вариант с обикновени червени домати.

Влюбих се тези кашкавалени палачинки от пръв поглед. Видях ги при Вали ето тук https://www.youtube.com/watch?v=C-IofgRAxvw и ги приготвих. При нея се казват Бързи кашкавалени пърленки на тиган, но на мен повече ми приличат на палачинки и затова ги преименовам така :)

Направих някои дребни промени  в приготвянето и добавих и сирене, освен кашкавал, а също и малко магданоз. Рецептата е много лесна за изпълнение, а резултатът е наистина много вкусен!

Продукти:

2 яйца

200 мл прясно мляко

200 г кисело мляко

200 г брашно

1/2 ч.л. сол

1/2 ч.л. сода бикарбонат

3 с.л. олио

50 г настърган кашкавал

100 г натрошено сирене

5-6 стръкчета магданоз - по желание

олио за намазване на тигана и масло за намазване на палачинките

Яйцата се разбиват с тел в по-голяма купа. Към тях се прибавя прясното мляко, а след него и брашното. Разбърква се хубаво, да няма бучици. Аз си ползвам бъркалката за тази цел, при Вали се разбива с миксер. Содата се разтваря в киселото мляко и се изсипва към горната смес. Слага се олиото и солта. Разбърква се хубаво. Накрая се прибавят наситнения магданоз, сиренето и кашкавала и се разбърква отново.

Тиган с незалепващо покритие са намазва с мъничко олио. 2-3 с.л. от сместа се слагат в тигана, като се разстила равномерно. Изпича се от едната страна, обръща се и горната страна се намазва с масло. Изпича се и от другата страна и се изважда.

Това е. Вкусотия!

Подобни рулца от печени чушки ме преследват тия дни в интернет и нямаше как да ги пропусна с безразличие. Да ви призная, идеални са и търпят много импровизации. Аз ги приготвих по най-семплия начин, като в средата завих по малко парче кашкавал, но тези рулца от печени чушки могат да се приготвят и с различни пълнежи. Ако очаквате гости, това би било чудесно предястие, ароматно и много вкусно. А ако не очаквате гости, си ги направете само за вас :) 

Рецептата е много лесна. Ще се опитам да напиша примерни количества, макар че много зависи и от големината на чушките, които ще използвате, и от количеството кашкавал, което ще завиете в тях.

Продукти:

3 бр печени чушки (моите бяха големички)

25 г настърган пармезан

30 г галета

черен пипер

чесън на прах

около 100 г кашкавал

малко зехтин

Чушките се обелват и почистват от семената. Ако са големи като при мен, се разрязват на три по дължина. Ако са по-малки, разрежете на две или пък ги оставете цели, като само ги цепнете от едната страна, за да се разтворят. Аз не сложих сол и ми беше мъничко безсолно, за следващия път ще си посоля леко чушките. Пармезанът се смесва с галетата, малко черен пипер и чесън на прах. Всяко парченце чушка се овалва от двете страни в галетата. Кашкавалът се нарязва на пръчици, съобразени с големината на чушките. В края на чушката, от късата страна, се слага парченце кашкавал и се завива на рулце. Така приготвените рулца се подреждат в намазана с мъничко зехтин малка тавичка. 

Ако ви е останала от галетата с пармезан, поръсете я върху рулцата в тавата. Отгоре поръсете с мъничко зехтин.

Рулцата от печени чушки с кашкавал се пекат в загрята фурна на 180 градуса, докато хванат апетитен загар.

По желание се поръсват с малко пресен магданоз.

Кашкавалът според мен може да се замени със смес от крема сирене и сушени домати, със сирене, със смес от крема сирене, сирене и кашкавал и разни подправки. Може също така да се прибави и шунка или друг вид подходящ колбас.

Тази вкусна селска питка се прави много лесно и е прекрасно допълнение към всеки обяд или вечеря. Всъщност може да бъде и героят на масата ви, ако я поднесете топла, с хубаво краве масло, сиренце, домати и шарена сол. Повярвайте ми, нищо друго не ви трябва, а и ще получите приказно преживяване. Така я хапнах и аз този път.

Продукти:

200 мл топла вода

20 г прясна мая или 7 г суха мая

2 ч.л. захар

1 ч.л. сол

150 г кисело мляко

50 мл олио

500 г брашно

1 с.л. олио и 1 с.л. кисело мляко за намазване

малко масло за намазване след изпичане

Маята се разтваря в топлата вода заедно със захарта и 3 с.л. брашно. Оставя се да шупне.

В брашното се прави кладенче и там се изсипват киселото мляко, олиото и солта. Шупналата мая се прибавя към брашното и се разбърква хубаво. Тестото се омесва за бързо, като трябва да имате предвид, че тестото трябва да остане леко лепкаво. Не е нужно да добавяте повече брашно. Оформя се на топка и се покрива с чиста кърпа или найлоново фолио и се оставя да втаса. 
Тавичката в която ще се пече (моята беше с диаметър 22 см) се намазва хубаво с олио по дъното и стените. Втасалото тесто се прехвърля в тавата и се оформя питката, като се разплесква с ръце.  Покрива се и се оставя да втаса отново. 
След като втаса, върху питката се правят леки разрези с нож. Смесват се олиото и киселото мляко за намазване, като хубаво се разбъркват. Питката се намазва и се пече в загрята фурна на 180 градуса.

След като се изпече, докато е гореща, по желание се намазва с малко краве масло.

Това е. Бързо, лесно и мнооого вкусно!

Туршията от зрели червени домати е вкусна добавка към зимната трапеза. Сега пазарът изобилства от хубави консервни домати, които са много подходящи за приготвянето на тази зимнина. Една от любимите ми туршии е точно кисели червени домати, които баба на село приготвяше преди години. Никоя друга туршия не обичах толкова много, колкото тези домати. Днес ги приготвих по малко по-различен начин, като за улеснение използвах Пикант фикс на Д-р Йоткер. Получи се великолепен резултат.

Количествата на продуктите в рецептата са ориентировъчни, като много зависи как ги подреждате в бурканите и за колко течност остава място.

Продукти:

около 3 кг домати

около 500 г моркови

около 300 г люти чушки

3 глави чесън

листа целина

пресен копър

1,75 л вода

300 мл оцет

150 г захар

1 пакетче Пикант фикс на Д-р Йоткер

За рецептата за Туршия от червени домати е необходимо първо добре да се измият доматите, морковите и лютите чушки. След това морковите се обелват и се нарязват на кръгчета. Чесънът се обелва и се нарязва на едро. Дръжките на чушките леко се подрязват.

Доматите се надупчват на няколко места с игла. Ако са много големи, може да  нарежете част от тях на половинки, но за предпочитане е да останат цели.

В бурканите се подреждат домати, листа от целина, копър. Където остава празно пространство между доматите, се запълва с парченца моркови, чесън и люти чушки.

Съдържанието на пакетчето Пикант фикс се смесва с водата, оцета и захарта. Слага се да се вари на котлон и се оставя да ври за 3-5 минути, като се разбърква непрекъснато. Подготвените буркани се заливат с горещата марината, разклащат се и ако е необходимо се долива още от маринатата. Бурканите се затварят веднага и се обръщат с капачките надолу. Стоят така докато изстинат и се прибират на тъмно и хладно място. 

След около две седмици вече са готови за консумация.

Рецептата за най-вкусното пържено пиле в меден сос по китайски на Дарина (Kalina Malina| за първи път опитах почти веднага, след като я сподели. Само че я пробвах със свинско месо. Оттогава съм влюбена в рецептата и съм я приготвяла както със свинско, така и с пилешко месо. Невероятно вкусна и пристрастяваща е и я препоръчвам, когато искате да се поглезите. За моя вкус рецептата се получава по-добре със свинско месо, но и с пилешко също се получава доста добре. За приготвяне на месото се използва метода на двойното пържене, който дава чудесен резултат и прави всяко късче месо неустоимо. 

Давам рецептата, както я е публикувала Дарето, но често аз приготвям по-голямо количество месо, като се напасвам продуктите според него. 

Продукти:

около 500 г свинско (аз най-често използвам плешка, но и с филе се получава добре) или пилешко филе 

За маринатата:

2 с.л. соев сос

1 с.л. настърган джинджифил

1 с.л. ябълков оцет

1 с.л. зехтин

1/2 ч.л. черен пипер

2 с.л. царевично нишесте

За медения сос:

3 с.л. зехтин

парче джинджифил, колкото орех, нарязан на тънки пръчици

5 скилидки чесън, нарязан на ситно

50 мл вода

4 с.л. кетчуп

2 равни с.л. мед

За паниране на хапките:

около 100 г брашно 

3 с.л. царевично нишесте

олио за пържене

сусам за поръсване

*Понякога приготвям рецептата без джинджифил, защото дъщеря ми не го харесва

Месото се нарязва на хапки и към него се прибавят соевия сос, зехтина, оцета, нишестето и джинджифила. Оставя се да се маринова за около час. Тук трябва да кажа, че ми се е случвало да нямам време да го мариновам цял час, но пак се получава добре.

Смесват се брашното и нишестето за панировката. Хапките месо се овалват в нея и се оставят да постоят около 5минути. 

Загрява се мазнина в дълбок тиган и месото се пържи за около 5 минути. Аз го пържа но порции, защото използвам касерола, която не може да събере цялото количество наведнъж. Месото се изважда и се изцежда върху домакинска хартия. Престоява около 5 минути, за да се отцеди добре от мазнината и отново се изпържва за още по около 5 минути в сгорещено олио, докато хапките покафенеят хубаво. и станат хрупкави. Изваждат се върху хартия, за да се отцедят.

Меденият сос се приготвя като в тиган се загрява зехтина и в него се запържват нарязания чесън и джинджифила. Като омекнат, се прибавят водата, кетчупа и меда. Всичко се разбърква и се оставя да заври. Изсипват се хапките, разбърква се добре, така че всяка хапка да се покрие със сос.

Изваждат се и се поръсват със сусам.

приготвянето ѝ е много лесно, защото за целта използвамПикант фикс на Д-р Йоткер.

С помощта на фикса приготвям сладко-киселата марината, с която съм сигурна, че

бамята няма да превтаса или да омекне, а ще остане хрупкава и стегната. Препоръчвам,

когато приготвяте тази рецепта, да подберете свежа и прясна бамя, без потъмнявания и

петна. Добре приготвената туршия е истински празник за сетивата и макар и рецептата

да изглежда семпла, всъщност е прекрасна и е поредното потвърждение, че

простичките неща са най-вкусни.

Продукти:

2 кг бамя

2 глави чесън

листа целина

1,75 л вода

300 мл оцет

150 г захар

1 пакетче Пикант фикс сладко-кисела марината на Д-р Йоткер

Бамята се измива добре и дръжките се изрязват. Подрежда се внимателно в буркани,

като се добавят почистени скилидки чесън и листа от целина.

Съдържанието на пакетчето Пикант фикссе смесва с водата, оцета и захарта. Слага се

да се вари на котлон и се оставя да ври за 3-5 минути, като се разбърква непрекъснато.

Подготвените буркани с бамя се заливат с горещата марината, разклащат се и ако е

необходимо се долива още. Бурканите се затварят веднага и се обръщат с капачките

надолу. Стоят така докато изстинат и се прибират на тъмно и хладно място. 

Съвет:Тъй като бамята е доста капризен зеленчук, следете бурканите. Ако видите,

че течността започва да става мътна, е необходимо да консумирате веднага

туршията.

 Красивите статуетки са изработени от художника Стефан Петров. Те ще станат притежание на отличените домакини на двете двойки водещи от СЕЗОН 2 на популярното готварско риалити. Наградите са разпределени в следните 8 категории:

‘’ Имало едно време’’- награда за най-добра автентична/ традиционна гозба

‘’ Замесено с любов’’ – награда за най-добро тестено изделие

‘’ Опасен чар’’ – награда за най-атрактивен домакин

‘’ Сладко изкушение’’ – награда за най-добър десерт

‘’ Красотата ще спаси света’’ – награда за най-красива презентация

‘’ Неочаквано добра комбинация’’ – награда за най-добра нестандартна комбинация на продукти / нестандартна интерпретация на рецепта.

Награда на зрителите – избрана чрез гласуване на сайта на предаването. Може да дадете своя глас тук

Голямата награда ‘’Гозбата на България 2023’’ – награда за цялостно представяне в епизод на предаването е определена от Ути Бъчваров. Тя е с парична стойност от 1000 лв, осигурени от Хранкооп.

Специални гости с музикално изпълнение ще бъдат баба Дешка и ‘’Палавите баби’’ от село Горно Драглище, община Разлог.

В СЕЗОН 2 на оригиналния български формат, бяха приготвени над 150 рецепти в 45 населени места из цяла България. Двете двойки водещи, градски младежи и аматьори в кухнята, имаха сложни и доста забавни предизвикателства при приготвяне на традиционни ястия от българската кухня. Патрисия и Евгени и Мила и Милен трябваше да повторят сготвените от техните домакини гозби. По регламент те имат право на три въпроса за всяка рецепта и задачата да си открият  част от продуктите само в рамките на самото място.

Домакините, които ще пътуват за церемонията от цялата страна, ще донесат по нещо вкусно, приготвено от тях за празника. Винарска изба ‘’Better Half’’ от село Змейово подсигурява вино за присъстващите гости.

Първите кулинарни награди ‘’Гозбата на България 2023’’ се осъществяват благодарение на Хранкоопи фирма ТЕХРА, в партньорство съсSofia Christmas Fest, Hot Farm и Хаванче.

Медийни партньори са Телевизия Евроком, MMTV online, Dir.bg, Actualno.com, Framar.bg, DiVino, Жената днесикулинарният блог Щъркелово гнездо.

Церемонията ще бъде заснета от екипа на предаването и излъчена по телевизия Евроком в празничната програма в събота, 30 декември от 21 ч.

 Г

Застудяването навън повлия много бързо на ястията у дома. Бързо се ориентирахме към нещо топло, питателно и леко пикантно. Преди време бях виждала рецепта за родопска топеница, но така и не разбрах дали това е автентична рецепта, която се приготвя в Родопите или пък е само кръчмарска такава, затова нямам претенции да предлагам автентична рецепта. Предлагам ви обаче едно много вкусно и лесно ястие, което да си приготвите. Дали ще го споделите с приятна компания или пък с чаша вино, си е ваше решение. Моята отговорност е само до вкусната рецепта.

Адаптирах количеството според нашите необходимости, като следва да спомена, че съм използвала комбинация от свинско и пилешко, но вие може да използвате и само един вид месо.

Продукти

500 г свинско месо - използвах плешка

500 г пилешко - пържола от бутче, без кожа

1 голяма глава лук

4-5 скилидки чесън

250 г гъби

8 броя печени чушки

2 настъргани домата или около 1 ч.ч. домати от консерва

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. захар

чубрица

риган

черен пипер

сол

около 150 г сирене

кашкавал за поръсване - количеството е по желание

Месото се нарязва на хапки. Лукът се реже на полумесеци, чесънът и гъбите-на филийки. Печените чушки се режат на ленти. 

За приготвяне на рецептата за тази вкусна топеница е необходимо да се използва по-голям тиган с капак или тенджера. В 3-4 с.л. загрято олио се задушава месото на слаб огън. Като пусне течност, се захлупва и се готви, като се разбърква няколко пъти, докато се изпари течността. Като остане само на мазнина, се запържва, докато се зачерви и се прибавят лука, чесъна и гъбите. Разбърква се добре и се готви, докато лукът поомекне. Прибавят се печените чушки и доматите. Слагат се подправките на вкус, поръсва се захарта и солта. Ястието се готви на тих огън до готовност на месото и докато остане почти на мазнина. Ако прецените, че има нужда месото да се готви още, а течността е извряла, долейте малко вода. 

 Сиренето се нарязва на парчета и се прибавя в гозбата, като е необходимо само да се стопли вътре и да се отпусне. Може да настържете кашкавал директно в тигана или да го сервирате горещо и да го поръсите в чиниите. Най-отгоре може да сложите ситно нарязан магданоз.

Ястието се сервира горещо, с настърган кашкавал.

Ястието може да сервирате и без соса, ще бъде превъзходно мезе и за вино, и за бира. Много ми хареса, наистина. Приготвянето е лесно, макар и да отнема време, защото джоланът трябва да се свари добре, преди да се запече. Но пък си заслужава. Аз го сварих в мултикукър Инстант пот и така си спестих време. А с бульона направих супа. Не си и помисляйте да изхвърляте бульон от джолан. Той е много богат на естествен желатин и затова аз го претворих във вкусна супа.

И така. Рецептата.

Продукти за джолана

1 свински джолан - при мен беше преден, но задния е с повече месо и може би е по-добре

10 зърна черен пипер

3-4 зърна бахар

1 дафинов лист

сол

за запичането

1 ч.л. червен пипер

смлян черен пипер

4 с.л. галета

4 с.л. натърган пармезан

100 г кашкавал

5-6 клонки магданоз

около 1 равна ч.л. чесън на прах

2 с.л. олио

20 г краве масло

Продукти за соса

1 компотен буркан настъргани домати или от консерва

4-5 скилидки чесън

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. захар или на вкус

200 мл вода

чубрица

риган

черен пипер

сол

Джоланът се измива и се слага в тенджера. Залива се с вода, посолява се и се слагат бахара, черния пипер на зърна и дафиновия лист. Слага се да се вари, докато се свари добре.

В Инстант пот го сварих на високо налягане за 40 минути. Ако джоланът е заден, може да увеличите времето за варене с 5-10 минути. 

Докато джоланът се вари, се слага и соса. В тенджера или по-голям тиган се изсипват доматите, посоляват се и се подправят със захар. Сипва се водата и се оставят да се варят, докато водата изври. След като се редуцират,  се слага нарязания на филийки чесън, мазнината и подправките. Разбърква се хубаво и се оставя на котлона за още две-три минути да къкри на слаб огън.

Фурната се загрява на 190 градуса.

Смесват се настърганите кашкавал и пармезан с галетата, чесъна на прах и нарязания на ситно магданоз.

Свареният джолан се изважда от бульона, оставя се малко да изстине и се обезкостява, като се нарязва на големи парчета. Месото се слага в тава, прибавят се двете лъжици олио, червен и черен пипер, разбърква се добре. Залива се с 2 черпака от бульона и отгоре се нарязва кравето масло на парченца. Така се слага да се запече в загрятата фурна. След като леко хване загар, без да се препича, се поръсва с кашкавала и пармезана. Връща се да се запече, докато леко порозовее. Не е нужно да го препичате, за да не стане на подметка.

Сервира се върху доматения сос и се хапва горещо. 

Както казах и в началото, рецептата спокойно може да мине и без доматения сос и да си имате едно страхотно мезе.

Една от най-традиционните рецепти за руски сладки е тази за пряники. Съществуват различни рецепти за пряники, с различни вкусове - медени шоколадови, ментови, лимонови... Днес аз избрах да направя медените, защото много ми се искаше да предложа нова рецепта за коледни сладки, а какво е Коледа без вкусни меденки?

Оказаха се много вкусни сладки, мекички още след приготвянето им. Традиционно имат глазура, но са достатъчно вкусни  и без нея, опитах ги. Обаче казват, че глазурата ги държи така мекички отвътре. Не знам, ще видим. Да си призная, дори не съм си купувала пряники. Опитвам ги за първи път. Обаче категорично заявявам, че ще има още и още. Харесаха се на всички у дома. Със сигурност ще опитам и шоколадовите, а и ментовите.

Попаднах на рецепти с два вида глазура - есната е тази, която предлагам - със захар и вода, а другата с пудра захар и белтък. Предпочетох тази, тъй като знам, че много от вас се страхуват от сурови яйца.

Последно ще кажа, че се приготвят лесно и бързо. От това тесто ми се получиха 4 големи тави и от началото до края общо ми отнеха около 2 часа.

Продукти

*1 ч.ч. - 200 мл

1 ч.ч. захар

1/4 ч.ч. мед

1/4 ч.ч. вода

50 мл олио

1 яйце

4 ч.ч. брашно

1/2 ч.л. сода

1/2 ч.л. смес от подправки за меденки (моята е от Лидл)

За глазурата

10 с.л. захар

5 с.л. вода

3 с.л. лимонов сок

В по-голяма касерола се смесват захарта, меда и водата. Сместа се загрява, докато се разтопи захарта, като се разбърква, без да завира.

Отдръпва се от огъня и към нея се прибавят 2 ч.ч. брашно и енергично се разбърква. Оставя се да се охлади до стайна температура и се добавят олиото, яйцето, останалите 2 чаши брашно, содата и подправките. Замесва се леко лепнещо тесто. Не добавяйте повече брашно, дори и да ви се струва, че лепне много. Тестото се изсипва върху набрашнен плот и се оформят топчета с големината на орех. Подреждат се в тава, застлана с хартия за печене на разстояние около 2 см една от друга. Пекат се на 200 градуса, докато порозовеят леко. Внимавайте да не покафеняват, защото така се препичат и стават твърди. ( За жалост едната тава изпуснах за малко).

След като се охладят леко, е време за глазурата. Захарта се смесва с водата и се слага да заври. След като се разтопи, се прибавя лимоновия сок и се разбърква.

С глазурата се работи докато е топла, защото бързо се втвърдява, като изстине. 

Слагат се 3-4 пряники в купичка, поливат се с малко от глазурата и добре се омазват целите. След това се поставят на хартия за печене, за да изсъхнат на стайна температура.

Съхраняват се в плътно затворена кутия.

Рецептата е адаптирана от Сладко и солено.

Правих тези прекрасни бисквитки още преди Коледа, но така и не ми остана време да ги напиша в блога. Ето, стигам до тяхната рецепта днес. Бисквитките с фъстъчено масло и шоколад определено ме изненадаха с прекрасния си вкус. Лесни са за правене, но са доста и все пак ще ви отнемат време. При мен се получиха около 120 бройки, така че, имайте предвид, че дозата е големичка. 

За приготвянето на бисквитките е необходимо да се приготвят два вида тесто - светло и тъмно. Шоколадовото тесто ще бъде с малко по-различна текстура от светлото, но това не бива да ви притеснява, ще се получат чудесни.

Продукти за тесто 1:

1/2 ч.ч краве масло на стайна температура

1/2 ч.ч фъстъчено масло (използвам прекрасните продукти на Шаламанов)

1/2 ч.ч. бяла захар

1/2 ч.ч. кафява захар

1 голямо яйце

1/2 капсула ванилия или ванилия на прах

1 1/4 ч.ч. брашно

1/2 ч.л. сода

1/2 ч.л. бакпулвер

1/4 ч.л. сол

3/4 ч.л. шоколадов чипс или нарязан шоколад

Продукти за тесто 2:

1/2 ч.ч краве масло на стайна температура

2 с.л фъстъчено масло 

1/2 ч.ч. бяла захар

1/2 ч.ч. кафява захар

1 голямо яйце

6 с.л. какао

1/2 капсула ванилия или ванилия на прах

1 1/4 ч.ч. брашно

1/2 ч.л. сода

1/2 ч.л. бакпулвер

1/4 ч.л. сол

3/4 ч.л. шоколадов чипс или нарязан шоколад

Пригответе си две купи за двете теста. В едната се разбиват мекото масло заедно с фъстъченото масло и двата вида захар с миксер. Добавя се яйцето и ванилията и се разбива отново до хомогенна смес. Прибавят се всички останали сухи съставки - брашно, сода, бакпулвер и сол и се замесва тесто.   Прибавя се шоколадът и се размесва добре в тестото. Покрива се и се прибира в хладилника поне за 30 минути.

Второто тесто се приготвя като първото, но към сухите съставки се прибавя и какаото. Ако ви се стори, че шоколадовото тесто е по-лепнещо от светлото, добавете още 3-4 с.л. брашно към него. Охлажда се също за около 30 минути.

След охлаждането двата вида тесто доста се втвърдяват. Разделят се на парченца с големина колкото на лешник например - по една чаена лъжичка. 

За оформянето на бисквитите с фъстъчено масло и шоколад взимате по едно парченце от двата вида тесто, леко ги смачквате заедно, оформяте на топче, след което сплесквате на бисквитка. 

Така приготвените бисквитки се слагат на разстояние една от друга в тава, която е застлана с хартия за печене и се пекат в загрята фурна на 180 градуса за 10 минути.

Бисквитките се оставят в тавата да поизстинат поне 5 минути и след това се прехвърлят, защото като се извадят от фурната, все още са много меки. 

Бисквитите с фъстъчено масло и шоколад могат да се съхраняват поне седмица в затворени кутии.

Рецептата е адаптирана от тук.

Аз нямам цели да печеля популярност и безброй последователи. Обаче много държа повечето от рецептите, които приготвям и показвам тук да са достъпни и изпълними и да могат да се прилагат в почти всеки български дом. Е, знам, че понякога някой ще каже, че някои продуктите са скъпи, но в повечето случаи те могат да се заменят.

Ето този пай например. Аз използвам за пълнеж шунка, кашкавал и сирене, но той спокойно може да се направи и с извара и сирене например. Какъв пълнеж ще сложите, зависи само от вас, предпочитанията и възможностите ви.

Този солен пай с бутер тесто много прилича на една голяма домашна форнета, но в по-голям размер. И много по-вкусна. Неее, не е нескромно. Повечето неща, които си приготвяме у дома са в пъти по-добри от купените. И като вкус, и като вложени продукти.

Тази вкусна закуска с бутер тесто е подходяща както да си похапнете вкъщи, така и да я приготвите за из път или за пикник например. Сигурна съм, че няма да има недоволни. Може да се консумира както топъл, така и студен.

Продукти

1 бр. прясно бутер тесто - 275 г (моето е от Лидл)

50 г шунка или пушено филе

60 г кашкавал

90 г сирене

1 с.л. кисело мляко или заквасена сметана

1 яйце 

сусам за поръсване

по желание малко кетчуп, който аз пропуснах

Фурната се загрява на 220 градуса.

Шунката, сиренето и кашкавала се настъргват на ренде и се смесват. 

От яйцето се отделя половината жълтък и се запазва за намазване. 

Останалото яйце и киселото мляко се прибавят към сместа от шунка, кашкавал и сирене. Разбъркват се хубаво.

Бутертестото се разстила и както е върху хартията, се разрязва на две равни части. Върху едната част се изсипва пълнежът и се захлупва с другата част. Ако слагате кетчуп, може да намажете 1-2 с.л. върху пълнежа преда да го захлупите с другия лист тесто. В вилица се притискат крайчетата от всички страни. След това се разрязва на квадратчета. Най-добре е да се използва къдраво ножче за пица, но моето е право. Ще се получи и с обикновен нож.

Отделеният жълтък за намазването се смесва с половин лъжичка вода и паят се намазва с него. Поръсва се със сусам и се премества заедно с хартията в тава за печене. Слага да се пече в загрятата фурна. При мен отне 17 минути.

Адаптирано от тук https://www.facebook.com/share/r/uAbWjtDav6byoQ16/

Вече имам една рецепта за пиле с ориз в блога, която обикновено много се харесва на тези, които са я опитали. Днешната рецепта пак е за пиле с ориз, но по тракийски. Има няколко съществени разлики между двете рецепти, които ги правят и доста различни на вкус. Това са наличието на доста домати, зелени пиперки и естрагон. 

Иначе като всяка рецепта, която приготвяме вкъщи и тази може да направим така, както ни харесва.

Аз избрах да изпържа пилето предварително, защото това е най-бързия начин за мен. Но вие може да го сварите и после да използвате бульона вместо вода.

Продукти:

около 1 кг пилешко - при мен има бутчета и крилца

1 ч.ч. ориз - чашата е от 250 мл

1 глава лук

3 скилидки чесън

1 морков

2 зелени чушки

1 ч.ч. настъргани домати или от консерва

3 ч.ч. вода

1 ч.л захар

1 дафинов лист

1 ч.л. червен пипер

естрагон - около 1 чаена лъжичка сложих аз

черен пипер

сол

пресен магданоз

Пилето се посолява. Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковът се настъргва, а чушките се режат на по-едри парчета. Оризът се измива много хубаво под течаща вода.

Пилето се изпържва в 7-8 с.л. загрято олио от всички страни. Изважда се и в същата мазнина се изсипват лука, морковите и чесъна. Готвят се около 2-3 минути, като се разбъркват и се посоляват. Прибавя се отцедения от водата ориз. Пържи се при непрекъснато бъркане, докато си промени цвета. Изсипват се нарязаните чушки и доматите, както и захарта. Прибавя се водата и подправките - червен пипер, естрагон и черен пипер. Ако е нужно, се добавя още малко сол. Оризът се изсипва в подходяща тава за печене. Отгоре се подрежда пилешкото. 

Така приготвеното ястие се слага да се пече в предварително загрята фурна на 190 градуса.

Забележка:приготвено в тези пропорции ориз-вода-домати, ястието се получава по-сочно. Ако искате оризът да е по-сух, ви съветвам да намалите водата с половин чаша.

Има различни твърдения откъде идва рецептата за това вкусно Катино мезе. Дали е от Банско или от Плевен? Дали Катя е негов автор? Има различни твърдения, но да ви кажа, мен не ме интересуват. Единствено ме интересува това, че за жалост не съм приготвяла Катино мезе досега и това ми е първият опит. Да, за жалост, защото се оказа изумително вкусно, въпреки или точно заради простичките три основни съставки. 

За да приготвите Катино мезе са ви необходими свинско месо, гъби и лук. Има още 2-3 допълващи съставки, с които се постига наистина прекрасен вкус. Първата е масло, втората е лимонов сок и третата е магданоз. Всички вкусове се допълват перфектно и създават много апетитно ястие.

Продукти:

700 г свинско месо - най-добре от плешка или врат

200 г гъби (аз в момента имах портобело и използвах тях, но с печурки също ще се получи приказно)

1 голяма глава лук

60 г краве масло

2 с.л. олио

2 с.л. лимонов сок или на вкус

сол

черен пипер

няколко стръкчета пресен  магданоз

Месото се нарязва на хапки, лукът на полумесеци, а гъбите на филийки. 

Загряват се маслото и олиото и се изсипва свинското. Пържи се докато побелее от всички страни. След това се изсипва лука и се разбърква. Готви се още около минутка и се изсипват гъбите. Разбърква се и се посолява. Месото ще пусне водичка, това да не ви притеснява. Наливат се още около 100 мл вода и ястието се готви на тих огън под капак, докато месото омекне много хубаво. След това се поръсва с черен пипер и с половината нарязан магданоз. Прибавя се лимоновия сок. 

Така приготвеното месо се изсипва в керамична тавичка или отделни съдчета или гювечета заедно със соса. Ако не е останал никакъв сос, налейте още 100 мл вода. Старайте се месото да е на един ред, за да може да се изпече добре. Пече на 180 градуса, докато остане само на мазнина и месото се запече апетитно. 

Поръсва се с останалия магданоз и се сервира.

Превъзходно мезе е това Катино мезе.

Обаче Никол се прибра и каза, че не иска пиле, предпочита свинско. Веднага реших да приготвя ястието със свинско месо и потърсих има ли и други като мен. Разбира се, не откривам топлата вода, хората отдавна са се сетили, че това чудесно ястие може да се готви и със свинско. 

Предлагам моята вариация на това вкусно ястие.

А вие можете успешно да го приготвите и с пилешко филе, а и не само с филе. Можете да използвате и цели бутчета например.

Все пак аз днес ви предлагам моето изпълнение на Свинско "Ожени се за мен".

Продукти:

Около 800 г свинско /бут или филе/

Брашно за овалване

4 - 5 скилидки чесън 

3 с.л. масло

3 с.л. олио или зехтин

7-8 парчета сушени домати

250 мл пилешки бульон

350 мл течна сметана за готвене

1 с.л. доматено пюре

1 ч.л. горчица

60 г пармезан

1 ч.л. риган

2 щипки мащерка

По желание лют червен пипер

1 ч.л. настъргана лимонова кора

черен пипер

сол

Месото се нарязва на пържолки с дебелина около 7-8 мм. Подправя се със сол и черен пипер. Овалват се в брашно. Маслото и зехтина се загряват и месото се изпържва до златисто от двете страни на умерен огън. 

Пържолките се изваждат и се отместват.

Чесънът се наситнява и се слага в мазнината, в която са се пържили пържолките. Прибавят се доматеното пюре и горчицата. Бърка се бързо и се изсипват пилешкия бульон и сметаната.

Прибавят се подправките, лимоновата кора и нарязаните сушени домати. Разбърква се много добре и се оставя да заври. 

Изсипва се настъргания пармезан и се разбърква, докато се стопи.

Месото се връща в соса и се оставя да покъкри още 3-4 минути.

Накрая трябва да се поръси с наситнен босилек, но аз нямах.

Сервирах с картофено пюре.