В последния епизод на Гозбата на България Патрисия и Евгени бяха посрещнати от известната майсторка на банатски гозби Мария Иванова от село Асеново, община Никопол. С нея се запознах през пролетта на тази година и ви уверявам, че тя има много какво да покаже и със сигурност заслужава титлата „Пазител на традициите на банатските българи”. Традициите – не само кулинарни, но и традициите, свързани с автентичните облекла, песни, танци и обреди на банатските българи. Мария вече над 50 години е секретар на Народно читалище „Петър Парчевич – 1927 г.” и неуморно и всеотдайно работи за съхраняването и популяризирането на традициите на местната банатска общност. Май пропуснах да ви кажа, че не само я познавам, но и имах удоволствието да опитам от тяхната кухня, защото те дойдоха в Ловеч, за да участват в Кулинарния конкурс, който се проведе по време на традиционния ни празник Цветница. Както се казва, дойдоха, видяха и победиха. Така де… победиха в Ловеч, ноооо… в „Гозбата на България” друг победи J
Хич вече не е случайно, че Патрисия и Евгени побеждават. С всеки изминал епизод си личи, че стават все по-уверени в кухнята. Хм, дали ще успеят някой ден да победят и мен J
Рецептите на ястията, които приготви Мария Иванова, са доста добре представени във видеото и няма да ви ги преразказвам подробно. Ако сте пропуснали миналия епизод, можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.
Иначе следващия епизод може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J
Много интересни рецепти предложи Мария – не само като приготвяне, но и като имена – саланкарчета, саланкарева пита и галушки. Галушките не са ми непознати, вече съм срещала такива рецепти, макар и да не съм ги опитвала. Но като цяло приличат на прясна паста. Доколкото разбрах, има два вида – такива които са бъркани и тестото е сравнително редичко и такива от твърдо тесто. Мария ни показа бъркани галушки, които явно са по-лесни и бързи за приготвяне, защото не е нужно тестото да се меси и после от него да се оформят галушки и чак тогава да се варят. При бърканите е по-лесно. Нужна е само лъжица и по малко от гъстата каша се пуска във вряща вода. Това е. После сварените тестени изделия се заливат с препържени хлебни трохи с червен пипер. Отгоре по желание може да се настърже сирене. Освен това има още нещо мнооого вкусно – специално панирано пушено месо, местен деликатес.
Името на саланкарчетата пък идва от тамошното наименование на амонячната сода – саланкар. Всъщност това са сладки с мас, на които се добавя само амонячна сода. От същото тесто се приготвя и саланкаревата пита. Тестото се разточва на две кори, първата се слага в тава, покрива се с настъргани ябълки, а върху тях се поставя втората кора. Правят се шарки с вилица и сладкишът се пече. Интересен ми е вкуса на питата, след като сокът от ябълките апетитно се е поел от масленото тесто.
Както виждате, рецептите изобщо не са трудни за приготвяне, но пък са доста интересни. Как се справиха Патрисия и Евгени с тях? При галушките си пролича, че кашичката им беше по-гъста, отколкото показа Мария, но не беше и съвсем твърдо тесто. Може би точно затова станаха по-добри? Кой знае? Не съм ги опитала, за да сравня, но пък видях JПри месенето на тестото за саланкарчетата си пролича, че Патрисия действа доста уверено. Не знам дали се е упражнявала между снимките или просто е придобила повече опит, но определено е задобряла доста. Омеси и разточи тестото с лекота. И после последва забавление. Е, всички деца обичат а изрязват сладки с формички. JРазбирам ги.Обаче важното е, че се отнесоха отговорно към задачата и се справиха чудесно. Толкова, че да победят JПоздравявам ги за старанието и за победата! Сигурна съм, че им предстоят още много такива.
Сладки „Розички”
Продукти:
4 жълтъка
2 ч.ч.свинска мас
2 ч.ч.захар
6 с.л. кисело мляко
1 ч.л. сода
2 прахчета ванилия
брашно за не много меко тесто - около 800 г
