Имам рецепта за яхния от заешко месо в блога, както и доста рецепти със заешко, но реших да публикувам и тази, защото е доста семпла, за разлика от другата и с много по-малко продукти, но пък за сметка на това е много вкусна, така че - ето я. За приготвянето й съм използвала половин заек, защото иначе би била прекалено много за двама човека, а така имаме да хапнем по два пъти доволно. 

Напомням, че рецептите със заешко може да се приготвят и успешно и с пилешко месо, ако нямате или не обичате заешко. 

Продукти:

половин заек

1 глава лук

5-6 скилидки чесън

2 моркова

150 мл червено вино

около 600 г картофи

3 с.л. доматено пюре

1 ч.л. червен пипер

3 дафинови листа

мащерка

черен пипер

сол

брашно за овалване на месото

Заешкото месо за тази вкусна яхния се нарязва, измива се и се подсушава. Парчетата месо се посоляват и се овалват в брашно. Лукът и морковите се нарязват, чесънът може да остане на цели скилидки или да се нареже на филийки. Както ви харесва. 

Загряват се 4-5 с.л. олио или зехтин и в него се слагат парчетата месо, като се изтупват от излишното брашно. Пържат се от двете страни в мазнината, докато лекичко порозовеят. изваждат се в чиния. В същата мазнина се изсипват лукът и морковите. Посоляват се.  Готвят се на среден огън, докато лукът поомекне. Прибавя се чесънът, готви се още минутка. Слага се червеният пипер, разбърква се и се излива виното. Оставя се 2-3 минути да поври. Слага се дафиновият лист, мащерка (около 1 ч.л.)  и доматеното пюре. Разбърква се хубаво. Месото се връща в тенджерата. Залива се с около 1 литър вода. Аз налях по-малко, но после ми се наложи да доливам два пъти. Оставя се да ври на тих огън, докато месото омекне добре. Прибавят се почистените и нарязани картофи. Готви се до пълна готовност на картофите и месото. Поръсва се с черен пипер на финала и се посолява, ако е нужно още малко сол.

Днес пиша хилядната си публикация в блога и избрах тя да е от тесто :) Макар и напоследък да пиша малко, а рецептите за тестени да са още по-малко, тестото си остава моята голяма страст. Така избрах да публикувам рецептата за Виенски кифли, която ще допълни моята колекция от различни кифлички, така любими на всички.

Странно или не, аз не си спомням Виенските кифли, които са били така популярни в едно друго време. Но пък са възпяти от песента и няма как да не предизвикат емоция в мен. Идеята за Виенската кифла с каничката кафе винаги много ме е привличала, макар и да не знаех как точно изглежда тази прословута кифла. В момента има няколко рецепти, които може да откриете в българското интернет пространство за виенски кифли, като тази на Наталина е едната от тях. Може би не е точно онази от песента, но виенската кифличка по тази рецепта е истински вкусна, хем мекичка, хем хрупкава и много приятна за закуска, намазана с масло и конфитюр. Разбира се, по желание може да сложите пълнеж от сладко или шоколад вътре, но аз ги опитах съвсем чисти, както и трябва да са.

Продукти:

175 мл прясно мляко
 1 жълтък
70 г разтопено масло

60 г захар
щипка сол
настъргана лимонова кора (по желание)
400 г брашно
1 ванилия
¼ кубче прясна мая или 4 г суха мая

1 белтък за намазване

Пълнеж по желание – течен шоколад, мармалад, маков или орехов пълнеж

За приготвяне на Виенските кифли е необходимо да започнете с подготовка на закваската. За целта маята се разтваря в топлото прясно мляко и към тях се прибавят лъжичка захар и 2 с.л. брашно. Разбърква се хубаво, съдът се покрива  с чиста кърпа и се оставя да втаса докато се надигне хубаво – около 10 минути.

През това време брашното се пресява, прави се кладенче и в него се изсипват останалите продукти без белтъка. Замесва се хубаво гладко тесто. Покрива се с фолио или с чиста кърпа и се оставя да втаса. Втасалото тесто се разделя на 12 еднакви части. Всяка част се разтегля с пръсти, докато се получи продълговата „мекичка“. Ако желаете, може да сложите лъжичка пълнеж. След това тестото се навива на руло и се оформя на буквата „С“.

Получените кифли се нареждат в тава, застлана с хартия за печене. В една тава се слагат 6 кифли. Завиват се и се оставят да втасат още веднъж за около 20-30 минути. Намазват се с разбития белтък и по желание може да се поръсят с мак. Аз нямах мак и ги наръсих със сусам. Пекат се на 170 градуса до зачервяване.

Пиле Рататуй се приготвя много лесно. Препоръчвам ви да го опитате. У нас се изяде по бързата процедура, нещо, което отдавна не ми се беше случвало :)

Аз използвах само част от пилето, запазих си гърдите, защото нямаше място в тавата за повече, пък и само двама го хапнахме и тъкмо ни стигна. Но вие може да използвате само бутчета например или да сложите цяло пиле. Все пак, ако слагате повече, увеличете и зеленчуците с около половината на тези, които ще напиша.

Продукти:

1 пиле, без гърдите, нарязано на парчета по желание

1 тиквичка

1 патладжан

2 домата

2 глави лук (при мен е лилав)

5-6 скилидки чесън

3 червени чушки

по желание 100 мл бяло вино

сол

черен пипер

риган

пресен розмарин

пресен босилек

брашно за овалване на пилето

зехтин или олио

Преди печенето

Патладжанът се нарязва на кубчета, посолява се и се оставя да постои поне 20 минути, за да си пусне горчилката. Пилето се посолява и поръсва с черен пипер. Тиквичката и доматите се нарязват на кубчета, а чушките се режат на големи парчета. Лукът се реже на едри резени, чесънът на ситно.

Птладжаните се измиват  и се подсушават добре. Всички зеленчуци се слагат в тава, посоляват се и се поръсват с черен пипер, риган и босилек и 2-3 с.л. зехтин или олио. Разбъркват се много хубаво. 

Пилешкото месо се овалва в брашно и се изпържва от двете страни в малко мазнина за кратко, колкото да хване коричка, до леко позлатяване. Подрежда се върху зеленчуците. Слагат се клончета розмарин. И ако слагате вино, го налейте в тавата.

Сега, тук ще направя едно уточнение. Аз сложих ястието да се пече така. Обаче в един момент ми се стори, че не пуска никакъв сос и налях около 100 мл бяло вино. После пък зеленчуците пуснаха много вода и се образува течност, която не успя да изври достатъчно. Вкусът се получи уникален с вино, макар и да имахме повече сосче, но ако искате да избегнете този сос, пропуснете виното. Както решите. Пак казвам, ястието е толкова вкусно, че малко повече сос за топене хич не беше излишен. Но пък хора разни, всеки обича различни неща. 

И така, ястието се слага да се пече в загрята фурна на 200 градуса до готовност на месото и зеленчуците. 

Телешко с грах си е класическа рецепта отвсякъде. Не приготвям често теллешко у нас, може би защото е трудно да се намери наистина добро месо по нашшите магазини, но имах останало едно замразено хубаво парче. Вчера Тикипоказа телешко с грах и аз се вдъхнових да го приготвя по този начин. Както много други рецепти, така и рецептите за телешко с грах да различни във всяка кухня. Аз го приготвих по моя си начин на готвене на яхнии и се получи много вкусно. Сега ще го споделя и с вас. По същия начин може да си сготвите и свинско с грах. По желание може да се прибави и малко вино или пък 2-3 картофа. Рецептата търпи импровизации и с количествата на месото и граха. Това, което използвах като добавка е, че накрая пуснах парченце краве масло да се разтопи в готовата гозба. Така се получи прекрасен завършен и богат вкус, нищо, че маслото беше само 20 г. Също така бих искала да кажа, че тук съм използвала копър, но според мен на телешкото с грах много му върви и девесил. 

Продукти:

600 г телешко месо

1 глава лук

1 чушка (може да се пропусне)

1 голям морков

800 г замразен грах

2 с.л. доматено пюре

1 домат (или домати отконсерва)

1 с.л. червен пипер

4-5 скилидки чесън

20 г  краве масло

2 с.л. брашно

сол

черен пипер

по желание чубрица (на мен ми харесва с нея)

пресен копър или пресен девесил

Месото се нарязва на по-едри парчета, не на малки хапки. Лукът и чушката се режат на ситно, а морковът на кръгчета или както ви е удобно. В 3-4 с.л. загрята мазнина се слага месото да се запържи заедно с лука, моркова и чушката, като се разбъркват често. Когато зеленчуците омекнат, се прибавя червения пипер, разбърква се бързо и се наливат около 800 мл топла вода. Посолява се и се оставя да се вари под капак на тих огън. Периодично се разбърква и е необходимо да се внимава да не остане месото без вода. Ако видите, че водата много намалява, долейте още малко, но не прекалявайте, за да не стане твърде воднист соса. Аз налях точно 800 мл и се получи много добре. 

След като месото се свари, е време да се добави граха. Изсипвате граха и изчаквате да се свари хубаво. Различните марки замразен грах имат нужда от различно време, докато се свари, така че ще трябва да опитвате. Доматът се обелва и се нарязва на ситно. Към него се прибавя доматеното пюре и се разбъркват. Прибавят се към месото с грах. Оставя се още около 7-8 минути на котлона. Накрая се добавя почистеният и нарязан на по-ситно чесън и подправките.

Брашното се размива с малко вода и се изсипва в тенджерата, като внимателно се разбърква, за да не се получат бучки. Пуска се кравето масло и се разбърква отново.Ври още 2-3 минути и е готово.

Така приготвеното телешко с грах се поръсва със ситно нарязан пресен копър.

Катмер бюрек, който се приготвя с прясно мляко и бакпулвер. Досега бях виждала и правила само с мая, но този предизвика любопитството ми, когатоКокона го сподели и нямаше как да не го пробвам. Прекрасен е. Бих казала, че ми харесва повече от онзи с мая. Е, пак си има месене, точене, отнема си време, но просто е с по-различен вкус. Може да се приготви само от кори и масло, но на мен, също като на Дарина, ми харесва идеята да сложа сирене. Дори, честно да си призная, количеството, което сложих ми беше малко :)

Водих се изцяло по нейната рецепта, като тук-там съкратих времето за почиване на тестото, защото ме чакаха няколко гладни човека. Не съм поръсвала със сусам или нещо друго, защото нямах в момента подходящи семена, но със сигурност с тях ще е по-вълнуващ вкусът на точи чудесен катмер бюрек. От това тесто се получават 2 бюрека. А ето тук може да видите видео, от което да се ориентирате как се случват нещата.

 

Продукти:

300 мл прясно мляко

60 г кисело мляко

7 г бакпулвер

1 равна ч.л. сол

550 г брашно за тестото и още малко за разточване

около 150 г разтопено краве масло за разточване на корите

около 300 г сирене (ако обичате повече, можете смело да сложите 400 г)

1 жълтък, смесен с 20 г разтопено масло за намазване

По желание за поръсване може да използвате сусам, маково семе, черен кимион

Прясното мляко се смесва с киселото мляко, бакпулвера и солта. Разбърква се и се прибавя брашното на порции, като първо се разбърква, а после се замесва меко тесто. Разделя се на 8 приблизително еднакви части, които се оформят на топчета, покриват се със свежо фолио или с кърпа и се оставят да почиват 10-15 минути.

След това едно топче се разточва на кръг с диаметър около 23-24 см., намазва се с разтопено масло. Разточва се друго топче и се поставя върху първото, отново се маже с масло. Така се постъпва и с третото топче, а четвъртото се разточва и поставя върху останалите, като не се маже повече с масло. 

По същия начин се приготвят и останалите 4 топки за втория бюрек.

Сега тук би трябвало така приготвените две купчинки да се покрият с фолио и да се оставят да почиват 30 минути. Аз ги покрих със свежо фолио и изчаках 10 минути. След това първата купчинка от 4 кори се взима и се разточва на голяма кора с помощта на малко брашно. Не е нужно да се точи много тънко, но все пак е добре да се разточи колкото е възможно по-хубаво. След това този голям кръг отново се намазва с разтопено масло и се поръсва с половината от сиренето, което разбира се трябва да е натрошено. Навива се на руло, а то се навива на охлюв. Покрива се със свежо фолио.

По същия начин се постъпва и с втората купчинка с намазани с масло кори. 

След като приключите с навиването на втория бюрек, се включва фурната да  загрява на 170 градуса. Жълтъкът за намазване се смесва с разтопеното краве масло.

На лист хартия за печене се поставя първият навит на охлюв бюрек, леко се притиска с ръце, за да се сплеска малко и след това се разточва върху хартията с помощта на точилка - така, че да стане с диаметър около 25 см. Намазва се с разбития с масло жълтък и се минава леко с вилица, за да се образуват шарки, без да се пробожда. Тук може да се поръси и със семена. 

Пече се около 35-40 минути на 170 градуса на второто ниво отдолу нагоре. 

Изважда се от фурната и след 5 минути е готов за консумация. Внимание: Не се реже с нож, а се разчупва.

По същия начин се приготвя и вторият бюрек.

Това е. Да ви е сладко!

Между другото, ако искате да разнообразите ястията си с леща, в блога вече съм публикувала доста рецепти, които да ви послужат за идея. Може да ги видите в този линк http://ilrai.blogspot.com/search?q=%D0%BB%D0%B5%D1%89%D0%B0

Ето и днешната рецепта.

Продукти:

200 г леща

1 глава лук

1 голям морков

1 зелена чушка

1 среден картоф

250 г гъби

около 500 г свинско месо

1 домат или домати от консерва

2 с.л. доматено пюре

5-6 скилидки чесън

100 мл червено вино

1 с.л. червен пипер

чубрица

мащерка

черен пипер

девесил (пресен е по-добре, но може и сушен, ако нямате пресен)

пресен магданоз

За приготвянето на леща със свинско и гъби започваме с подготовката на продуктите.

Когато имам време, накисвам лещата за няколко часа. Препоръчително е да се накисва между 8 и 12 часа, но понякога я кисна по-малко. След това водата се изхвърля, лещата се измива и се налива нова вода и лещата се сварява. След това се прецежда.

През това време месото се нарязва на хапки. Зеленчуците също се нарязват. Ако използвате пресен домат, го обелете и нарежете на кубчета или просто го настържете. Гъбите се режат на филийки, а картофът на малки кубчета. Лукът, морковите и чушката се режат на ситно.

В 5-6 с.л. загрята мазнина се изсипва месото. Запържва се до порозовяване от всички страни. Добавят се лука, чушката, морковите и гъбите.  Посолява се и се готви, докато се изпари водата, която ще пуснат зеленчуците. Слага се червения пипер, разбърква се и се изсипва виното. Изчеква се около 2 минути, да се поизпари и се прибавят доматите и доматеното пюре. Слага се картофът, нарязан на кубчета и се доливат още около 200 мл вода. Оставя се да ври десетина минути. След това се изсипва сварената леща и се добавят подправките и чесъна. Разбърква се добре и се готви на тих огън до пълната готовност на продуктите. На мен ми харесва без течност, но ако искате да има малко сосче, си долейте още малко вода - по желание и вкус. Накрая се поръсва с пресен девесил и пресен магданоз. Ако използвате сух девесил, то го сложете с останалите подправки, когато слагате лещата.

Общо взето е това. Написах рецептата, надявам се да съм ви дала идея за вашето ястие. А сега се чудя дали да не си сипя още една чинийка... Нздраве!

Ако се чудите какво да си приготвите набързо и да е мнооого вкусно, изберете пилешки шницели. По тази рецепта 😊 Сериозно, досега съм приготвяла и други шницели, разбира се, но тези са ми фаворит. Няма кой знае каква философия в приготвянето, но добавката от малко горчица в яйцата и някоя друга подправка към галетата, са от съществено значение. Безспорно се харесаха много у дома и аз бързам да напиша рецептата, за да ви подсетя, че можете да си приготвите пилешкото филе и на шницел.

Продукти:

1 пилешко филе - пеперуда

2 яйца

1 ч.л. горчица

1/2 ч.ч. брашно

малко повече от половин чаша галета

1 ч.л. червен пипер (равна)

1 ч.л. риган (равна)

черен пипер

сол

Продукти: 

225 г масло на стайна температура

115 г захар

225 г брашно

115 г царевично нишесте

½ ч. л. сол

    конфитюр по желание – при мен в случая е от кайсии, но с червен също ще се получи много  добре 

 Брашното и нишестето се пресяват два пъти в купа. В друга купа маслото се разбърква със захарта с помощта на дървена лъжица до получаване на хомогенен крем. Добавят се брашното и нишестето и се замесва меко тесто. Нужно е да работите бързо, за да не се разтопи маслото от топлината на ръцете ви. Добре омесеното тесто се оформя на топка и се оставя за половин час в хладилника, за да стегне.
Тавата за печене се застила с хартия. От охладеното тесто се късат и оформят топчета с големина на орех (при мен са по-малки). В топчето се прави малка дупка с пръст или с дръжката на дървена лъжица. Във всяка дупка се слага по половин чаена лъжичка конфитюр.
Сладките се пекат около 20 минути на 170 градуса , докато получат лек златист загар отгоре. Изваждат се и се оставят да изстинат напълно върху решетка.
Съхраняват се в затворена метална кутия.

Миналата година попаднах на рецептата за Селски зимни сарми на Ивана и веднага я направих. Допадна  ми идеята, но като цяло не обичам много подобни плънки със суров лук. Днес се чудех какво да готвя и се сетих за тази рецепта. Реших да я направя отново, но с малка промяна. Този път запържих само лука. Определено има съществена разлика, ако целия пълнеж е запържен, като в другата ми рецепта за зелеви сарми и ако каймата и оризът са сурови. Структурата на плънката е много различна. И двете рецепти са много добри, но тази някак ми стои съвсем завършена и със застройката която се прибавя накрая. Остана ми малко от пълнежа и го напълних в малки сушени чушки, което придаде допълнителен страхотен вкус на ястието. 

Сега, ако ме питате коя рецепта повече ми харесва, ще ви отговоря, че е тази, но с уговорката за запържения лук. 

Ето как приготвих тези вкусни селски зимни сарми, които нямам против да ям и целогодишно.

Продукти:

листа от кисело зеле

500 г кайма

1 шепа ориз (може да сложите и малко повече)

1 голяма глава лук

1 ч. л. червен пипер

1 с. л. чубрица (ако обичат повече подправки, бъдете малко по-щедри)

черен пипер

сол

1/2 к.ч. олио (Ванчето използва зехтин)

за застройката:

1 жълтък

1-2 с.л. брашно

4 с.л. кисело мляко

Първо се подготвят зелевите листа. Може да прибавите и няколко сушени чушки, дори и само за вкус. Ако зелката е голяма, листата се разделят на две, като се изрязват дебелите жилки. Ако пълните сухи чушки, ги накиснете за 5 минути в гореща вода.

 Приготвянето на сармите е лесно. Лукът се нарязва на ситно и се запържва до златисто в малко олио. Каймата се слага в подходяща купа и се смесва с ориза, лука и подправките. Ако каймата е купена, не добавяйте сол. Ако е домашна, посолете. Омесва се много хубаво. Взима се около 1 с.л. от каймата и се поставя върху подготвено зелево листо.  Завива се на рулце. Така приготвените сармички се поставят в глинен гювеч и се поливат с олиото. След това се налива топла вода-толкова, че да се покрият. Отгоре се поставя плътно чиния и се слага капака на гювеча. Поставят се в студена фурна, за да не се спука гювеча. Фурната се включва на 200 градуса, докато течността заври и после се намалява на 170 градуса. Пекат се докато зелевите листа омекнат добре. 

Приготвя се застройката, като се смесват всички продукти и се разбъркват с телена бъркалка до хомогенна смес. Гювечът се изважда от фурната. Сега трябва да прецените колко течност е останала. Ако е много намаляла - например стига до около 1/3 от сармите, добавете около 100 мл вода към застройката. Ако имате течност, която да покрива половината сарми или повече, ще ви бъде достатъчна. Сипвате около 1 черпак от течността към застройката, разбърквате и връщате обратно в гювеча, като разклащате, за да се разпредели хубаво. 

Ястието се връща във фурната за около 2-3 минути и се изважда. Не дръжте повече във фурната, за да не се сгъсти прекалено соса.

Това е. Да ви е вкусно! На нас ни е :)

Създавайте вкусни спомени на вашите деца и внуци. След години те ще ги топлят. Много вкусни, лесни и достъпни рецепти, придружени от уютни истории можете да намерите в книгата "И замириса на бабини гозби и спомени"на Ивинела Самуилова и Илиана Николова, която може да видите и поръчате тук https://ikhermes.bg/i-zamirisa-na-babini-gozbi-i-spomeni.html#additional

На времето в Ловеч продаваха едни уникално вкусни пасти "Таханки". Мисля, че ги правеха в стария хлебозавод, който безвъзвратно си отиде, а заедно с него вече няма и тези пасти, както и разни други неща. Рецептата за сухи пасти, която ви предлагам днес на практика няма нищо общо с тези пастички, но пък е много вкуса и си заслужава мястото в блога. Сухите пасти се приготвят много лесно и няма кой знае каква философия при направата им. 

Все пак, ако някой, който знае рецептата чете този блог, ще съм много благодарна да сподели някоя тънкост при приготвянето им.

Продукти:

6 яйца

8 с.л. захар

230 г брашно

30 мл олио

ванилия

За пълнежа:

250 г тахан халва

200 г краве масло

150 г шоколад (за готвене или с какъвто ви е удобно)

За заливката:

100 г шоколад

2 с.л. олио

Първо е добре да се започне с крема. Халвата се натрошава на възможно най-ситно в подходящ за водна баня съд. Прибавя се нарязаното на парченца масло и начупения шоколад. Съдът се слага на водна баня и сместа се топи, докато стане гладка и хомогенна.  Оставя се да се поохлади до стайна температура.

След това, за да направите сухите пасти Таханки, ви е необходима тавата от фурната или друга голяма подходяща тава. Застелете я с хартия за печене. Включете фурната да се загрява на 170 градуса. 

Яйцата се разбиват със захарта до побеляване и сгъстяване. Прибавя се олиото и се разбърква много хубаво. Накрая се изсипва брашното на части, заедно с ванилията и се разбърква внимателно, до пълното му усвояване и до еднородна смес. Така приготвеното тесто се изсипва в подготвената тава и се пече около 10-12 минути или до пълна готовност на блата. Оставя се да се охлади.

След това блатът се реже на 2 равни части. Върху едната част се изсипва охладения крем и се намазва равномерно. Поставя се другата част на блата и се притиска хубаво. 

Шоколадът за заливката се разтопява на водна баня и към него се прибавя олиото. Разбърква се хубаво. С него се залива горния блат. Оставя се поне 12 часа на студено и се разрязва на пастички с големина и форма по желание.

Да ви е вкусно!

Адаптирано от тук https://hitrinibg.com/recepta-za-suhi-pasti-tahanki/

Наближават прекрасни пролетни празници, за които бих искала да ви предложа нова рецепта с агнешко. Агнешко със спанак. Сготвено по този начин, месото се получава чудно вкусно, спанакът много удачно го допълва. Е, има една подробност... хубаво би било да си намерите помощници за измиването на спанака, защото количеството си е доста. А едно от нещата, които ама хич не обичам, е да мия тооооолкова много зелении. За да стане измиването една идея по-лесно, е добре да накиснете спанака за около 15 минути в подходящ съд с вода и лъжичка сол. След това пак се мие листенце по листенце де :) Но някак става малко по-лесно. 

В тази рецепта съм приготвила ориз с гъби отделно, за гарнитура на месото. Оризът е по желание. Ако искате, може и да не го готвите. 

Сега ви споделям само рецептата за агнешко със спанак. 

Продукти:

(за месото)

1 агнешка плешка (около 2 кг) или друго месо, с каквото разполагате

1 с.л. сух джоджен

1 ч.л. сушена мащерка

2 с.л. червен пипер

4 с.л. зехтин или олио

30 мл вода

черен пипер

сол

(за спанака)

500 г спанак

2 връзки пресен лук

1 връзка пресен чесън

1 ч.л. червен пипер

3-4 стръкчета пресен джоджен

4-5 клончета пресен девесил

черен пипер

сол

Подправките от първата част на продуктите се смесват със зехтина и водата, докато се получи кашичка. С кашичката се намазва месото. Хубаво е да престои така в хладилник поне няколко часа, а най-добре да е от предната вечер. 

Спанакът се почиства и измива (вижте горе в текста, ако сте пропуснали). Нарязва се на едри ленти. Лукът и чесънът се почистват, нарязват се и се запържват в малко зехтин.  Прибавя се нарязания спанак, задушава се за кратко, докато си промени цвета. Прибавят се подправките. Така приготвената смес се изсипва в подготвената тава. (Когато избирате тавата, внимавайте да е толкова голяма, че да събере месото.) Налива се една чаша вода. Отгоре се поставя месото. Покрива се с фолио.

Пече се в загрята фурна - първо на 220 градуса, докато течността заври, а след това се намалява на 160 и се пече около 3 часа или до готовност на месото. 

Идеята за тази рецепта е от Шермин Кирова. Благодаря, Шери!

Ето, че дойде време и за продължението на Малиновската сага в „Гозбата на България” и приготвянето на бюрек с кокошка от отбора на Патрисия и Евгени. В епизода видяхме, че месенето на тесто от младежи без опит в кухнята си е истинско предизвикателство. Е, някои от нас си спомниха своя първи самостоятелен опит за приготвяне на питка, резултатът от който спокойно можеше да се използва за опит за убийство… толкова твърда беше… Спокойно, жертви няма JВсе пак, добре, че няколко години по-късно си намерих едни добри хора в един форум, които толкова много ме впечатлиха и мотивираха, че тестото стана една от най-големите ми страсти. Всъщност, който редовно чете блога Щърткелово гнездо, вече знае това.

Какво да ви кажа, отплеснах се в спомени, а трябваше да ви разкажа как се справиха Патрисия и Евгени. Сигурно това, че повикаха Лео Меси на помощ, се оказа много добър коз в техните ръце, защото в крайна сметка… те се оказаха победители. Изненадани ли сте? Честно казано и аз. Макар да видях някои пропуски в изпълнението им, журито категорично се изказа в тяхна полза. Няма да се спирам на това, което ми липсва и няма да ги критикувам. Вярвам на преценката на журито. Вместо това обаче, ще използвам тази публикация и ще ви дам някои съвети за месене, които ще послужат на съвсем начинаещи. А вие можете сами да гледате видеото тукhttps://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/patrisia-i-evgeni-gotviat-v-malinovo/

А следващия епизод на „Гозбата на България” може да гледате идната сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

А ако сте пропуснали предната публикация, в която разнищихме бюрека с кокошка, можете да я прочетете тук http://ilrai.blogspot.com/2022/04/blog-post.html

Преди обаче да премина към Патрисия и нейните затруднения, ще вметна, че малиновската баклава, която видяхме във видеото е наистина чудесна. Аз засега само съм я опитвала и ви уверявам, че си заслужава. И ако имате възможност, наесен посетете Празника на баклавата. Кой знае, и мен може да срещнете там JА аз обещавам да потърся рецепта и в подходящ случай да я направя и споделя и на вас.

Това ви препоръчвам, независимо дали ще месите тесто за питка или за баница, а защо не и козунак.

Козунак ли казах? Ами да, на прага на Великден сме  и кулинарното пространство е залято от публикации за яйца, козунаци, агнета и други вкусни лакомства, които традиционно се сервират на трапезата в тези празнични дни. И няма как да е иначе. Всички обичаме да се съберем със семействата си и да им предложим най-вкусното, което сме способни да приготвим. А традициите… те май се променят в годините. Но пък традиции можем да си създадем и ние, в нашето си семейство и с тези традиции да израстнат децата ни.

Най-важното на Великден са традиционните боядисани и украсени яйца. Те са символ на възраждането на природата и духа, на победата на живота над смъртта.

В последните години агнешкото навлезе като традиционно за Великден, макар и аз да не съм много съгласна с това. В моето детство не си спомням никога на Великден да е имало агнешко. Винаги агнетата са били за Гергьовден. Това ме провокира да направя проучване сред близките ми хора, което установи, че и при тях не е имало агнешко на великденската трапеза. Все пак, както казах, традиции можем да си създадем и сами, за нашето си семейство. Така че какво месо ще изберете за Великден, е въпрос на избор и предпочитания. Чела съм все пак, че в някои краища на страната се яде пиле. Приемам този вариант и дори и аз мисля да заложа на пилешки изкушения в неделя. Каквото и да изберете вие, сигурна съм, че ще ви бъде вкусно.

Другото задължително нещо, което сигурна съм ще има във всеки дом, са козунаците. Дали ще си купите или ще си приготвите домашен козунак, не знам. Но знам, че няма да го пропуснете. Много мислих дали да ви споделя моята любима козуначена рецепта или пък да ви кажа кое агнешко ми е фаворит, но няма да го направя. Интернет пространството кипи от подобни предложения, затова реших да ви предложа рецепта за една фантастична торта, която се прави с… козунак.

Така де, истина е, че покрай Великден дни наред ядем останали яйца и козунаци и като че ли краят им никога не се вижда. Но аз ще ви предложа рецепта за торта, в която можем да оползотворим някое друго парче останал козунак. Рецептата наистина е чудесна и горещо ви я препоръчвам.

В рецептата използвам и бишкоти, но вие може да ги замените с още един ред козунак.

Торта с козунак

За приготвянето на тази торта с козунак и бишкоти съм използвала купен козунак, който ни беше подарък и който беше с тегло 500г. Ако използвате домашен, най-вероятно ще ви трябва повече, тъй като той е доста по-тежък от купения.

Продукти за форма с диаметър 26 см:

1 козунак
около 300 г бишкоти

1 л прясно мляко
2 пакета пудинг ванилия
12 с.л. захар
4 жълтъка
50 г краве масло
2 ванилии

400 г заквасена сметана
250 г маскарпоне

1/2 бурканче сладко от боровинки
2 с.л. ром
прясно мляко за потапяне на бишкотите и сиропиране на козунака

шоколадови стърготини
бадеми

Приготвянето на тортата с козунак започва с  направата на  пудинга. Тъй като трябва да е напълно охладен, можете да направите това доста по-рано.

850 мл от млякото се слага да заври със захарта. Пудингът се смесва с останалото мляко и жълтъците и се разбърква добре. След като млякото заври, тенджерата се измества от котлона и към млякото бавно при непрекъснато бъркане се прибавя горната смес.
Връща се на котлона, като се бърка постоянно и се държи докато заври отново и сместа се сгъсти. Слага се маслото и се бърка, докато се стопи.

Оставя се да се охлади напълно.

Смесват се маскарпонето, заквасената сметана и ванилията, като задължително се разбъркват с вилица или тел и в никой случай с миксер.

Прибавят се лъжица по лъжица към охладения пудинг и всичко се разбърква добре до идеално гладка смес. Без да използвате миксер, за да не се разводни заквасената сметана.

Сладкото се смесва с рома и малко вода, за да стане леко течно.

Взима се ринга от формата за торта и стените се облепват с хартия за печене. Поставя се направо върху тортената чиния, върху която ще се сервира тортата.

Козунакът се нарязва на филии с дебелина 1 см. 

На дъното на чинията се подреждат филии козунак, като всички дупки между парченцата се запълват внимателно. Козунакът се сиропира с прясно мляко. Отгоре се сипва от крема, а върху него 1/3 от сладкото. Бишкотите се топят една по една много бързо в мляко и се подреждат върху крема. 
Следва нов слой крем и сладко и отново един ред бишкоти, крем и последното сладко. 
Най-отгоре се завършва с ред козунак, който леко се сиропира с мляко. Намазва се с крем и тортата се прибира поне за 6 часа в хладилника (при мен стоя цяла нощ). Накрая от крема трябва да остане за доизмазване, който също се прибира в хладилника.
Кремът на пръв поглед изглежда много, но на мен ми отиде цялото количество.
Изважда се и внимателно се освобождава от формата. Измазват се стените с крем, ако отгоре се е напукал креместия слой, също се маже със свежа доза крем.
Украсява се с филирани бадеми и шоколадови стърготини.

Все пак препоръчвам да използвате врат, плешка или джолан за изпълнението на тази рецепта. Аз следващия път ще пробвам с джолани. Другото нещо, което беше абсолютен експеримент е, че сложих пресен джоджен и пресен естрагон. Идеята ми беше да сложа салвия, но забравих да си откъсна, а в същото време в хладилника ми се намираха тези два екземпляра. Успешен е експериментът. Затова го публикувам.

За изпълнението на рецептата ви е нужен глинен гювеч. Ако парчето месо не може да се събере цялото в гювеча, разрежете го на две или три части. 

Продукти:

около 1,2 кг свинско месо, според предпочитанията и наличностите

4 с.л. босилеково песто

200 мл бяло вино

сол

2-3 стръкчета пресен джоджен

1 стрък пресен естрагон 

*ако няма налични пресни подправки, заменете със сушени

И тук ще напиша - ако парчето месо е голямо и няма да можете да го съберете в гювеча, го разрежете на две. Подсушете го и го посолете. Ако имате време, го оставете поне за час-два в хладилника да поеме солта. 

След това месото се намазва хубаво с пестото и се слага в гювеча. Накъсват се листенцата джоджен и естрагон и се пускат върху и около месото. Налива се бялото вино. 

И това е. Слагате капача на гювеча и го мятате във фурната. За да не се спука гювечът, го поставяме в студена фурна. Фурната се включва на 220 градуса, докато течността в гювеча заври. После се намалява на 170 градуса и се пече до готовност на месото.

Аз го сервирах с печени картофи и сос от кисело мляко, заквасена сметана, настъргана лимонова кора и нарязан пресен джоджен.

В новия епизод на „Гозбата на България” изненадващо попадаме в лавандулова прегръдка. Всъщност  колко да е изненадващо? Оказва се, че Средно градище си е лавандулово село. Дори  първите насаждения на лавандула в България са засадени именно там. Обаче домакините Нина и Тони няма да ни предложат нищо с лилав цвят и лавандулов аромат. За сметка на това обаче, те смело запрятат ръкави и представят нещо доста типично за района – свински уши.

Сладкодумната Нина много увлекателно ни разказва за Националния фестивала на лавандулата и за други лилави вдъхновения, но за жалост обаче не видяхме как точно се приготвя тази вкусотия свински уши на скара, която сигурна съм почти всеки, който е отишъл в Старозагорския регион, е опитал. Така се случи и с мен, разбира се. Преди години не бях изобщо чувала за уши на скара. У нас се ядяха само варени. Но след като животът ме „сблъска” с моята вярна дружка Пепа Стоева, как бих могла да избягам от ушите? Никак. Просто няма как. Отидох в Стара Загора на гости, а там оказа се, че почти във всяка кръчма има уши на скара. Обаче това беше преди години. Сега ушите на скара станаха толкова популярни, че можете да си ги купите дори в кварталния супермаркет. Е, вкусът им няма как да докара домашно приготвените. Тъй че, не бъдете мързеливи, а се стегнете и си ги пригответе сами. Уникално мезе са и не изискват кой знае каква техника и ресурс. В края на публикацията, ще ви споделя и рецепта.

Всъщност видеото с новия епизод на „Гозбата на България” от Средно градище може да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/svinski-ushi-nadenici-v-selo-sredno-gradishte/

А следващия епизод на „Гозбата на България” може да гледате идната сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/.

Интересно ми е какъв ще бъде вкуса на така приготвената рецепта. Разбирам желанието за здравословно готвене, но на мен лично ми липсва мазнина. Аз бих запечатала месото в малко мазнина преди да го пъхна в гювеча. Минала съм през етапите на експерименти в гювеч и те категорично казват, че е много по-вкусно, ако месото се запечата преди да се пече. Всички останали продукти слагам напълно сурови, но месото предпочитам да е минало през тигана, преди да отиде в гювеча. Ако пък решите да пропуснете тази стъпка, то тогава задължително сложете някаква мазнина в гювеча. Така ще получите много по-вкусно ястие. 

 Има едно старо правило, което спазвам при приготвяне на ястие в гювеч, а дори и в обикновени гювечета. Фурната не се загрява предварително, защото има опасност глиненият съд да се спука. Едва ли има някой, който ще се зарадва на спукан гювеч, изтекла манджа и дим от фурната… Тъй че – не бързайте. Това е съд за бавно готвене, ще ви сготви много вкусно, но и вие се отнасяйте добре към него. Все пак в тази връзка, през годините си измислих една хитринка, която спазвам и за голям гювеч, и за малки гювечета. Включвам фурната да се загрява на 100 градуса, докато си правя предварителната подготовка. След това слагам глинения съд вътре и усилвам. Така нито фурната е прекалено гореща, нито пък е супер студена и загряването й отнема по-малко време.

Малко се колебаех каква рецепта а ви предложа тук, но все пак по-горе обещах свински уши на скара и ето я и нея.

Продукти:

4 бр. свински уши (количеството всъщност можете да си определите и сами - могат да са 2 или 6, или повече)
сол
по желание лук
лимон
соев сос

Свинските уши се сваряват с малко сол - около 40 минути. Добре е да останат леко жилави, а да не се преваряват, за да не залепнат за скарата. Изваждат се, охлаждат се за кратко и се нарязват на големи парчета.
Пекат се на силно загрята скара от двете страни, докато се запекат хубаво. След като се изпекат, се нарязват на ивички или на парчета, каквито ви харесват.
По желание се сервират с лук, лимон и соев сос.

Ами това е. Свинските уши на скара са готови.

Все пак, не мога да се въздържа и ще ви напиша още една рецепта – за свинско с бира, печено в гювеч. Много ми е любим този начин на приготвяне, вярвам, че ще се хареса и на вас.

Продукти:

около 700 г свинска плешка

2 големи глави лук

2 моркова

130 мл бира

1 с.л. ракия

120 мл вода

3-4 зърна бахар

15 зърна черен пипер

смлян черен пипер

сол

Месото се нарязва на по-големи парчета, лукът - на полумесеци и морковите също.

3-4 с.л. мазнина се загряват и в тях се слага месото, за да се запечата. Прехвърля с в гювеч. В същата мазнина се слагат лука и морковите и се готвят при често разбъркване около 5 минути. Прибавят се подправките. 

Всичко се изсипва при месото. Залива се с бирата, ракията и водата.

Поставете гювеча в незагрята фурна (за да не се спука) и загрейте чак тогава. Печете първо на 200 градуса, докато течността заври, а след това намалете на 160 и печете докато стане крехко и започне почти да се разпада. Аз сервирам с пухкаво картофено пюре с много масло и прясно мляко. 

Напомням, чевидеото с новия епизод на „Гозбата на България” от Средно градище може да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/svinski-ushi-nadenici-v-selo-sredno-gradishte/

А в следващия епизод  ще видим как Нина, Тони и Веселин ни показват тяхната рецепта за тиквеник. Нали знаете, че тиквеникът е нещо за ядене, а не нарицателно на човек с куха глава? JКакво е тиквеник, как го готвят в Средно градище и как Патрисия и Евгени ще се справят с цялото това голямо меню,  може да гледате на 4 май в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/.Аз лично чакам с нетърпение.

Не забравяйте – аромат на лавандула, вкус на свински уши и тиквеник,  и всичко това в завладяващия ритъм на рокмузика …

Такава сложна симбиоза е възможно да преживеете само в „Гозбата на България”!

Любовта към готвенето и храната! В последния епизод на „Гозбата на България” видяхме как домакинята Нина от Средно градище приготви тиквеника, който очаквахме от миналата седмица. Освен това се пренесохме за кратко в магичния свят на виното - във винарска изба Алексанра Естейт. И разбира се успяхме да видим представянето на Патрисия и Евгени.  Ех, какво да кажа… Малко не им стигна на тези забавни млади хора. Честно казано, предвид ниската степен на трудност на приготвяне на ястията, макар и три, се надявах, че ще се представят доста по-добре. Но липсата на опит явно си каза думата и за жалост те не успяха да преборят сладкодумната Нина.

Тиквеник аз ям откакто се помня и ми е много, много любим. Опитвала съм го в различни рецепти и всички те са ми много на сърце. Сега, ако ме питате коя ми е фаворит, няма начин да ви отговоря. Обичам ги всич-ки-те! Вярно, не знам коя е любимата ми рецепта, но знам какво обичам задължително да има в тиквеника. Това е канела. А в този епизод на „Гозбата” нямаше канела... Бих простила тази липса само, ако някой има силна непоносимост към тази подправка. Друго, което аз много обичам да добавям, са орехи. Обичам ги счукани, да се усещат парченцата. И тук ще ви издам една хитринка. Ако сложите пълнежа от тиква върху единия край на корите, както започна първоначално Патрисия, след това да завиете два пъти и после да поръсите орехите върху останалата част от корите и продължите да завивате рулото, орехите ще изпекат по-хрупкави и вкусът на тиквеника тотално ще се промени.

Хубав тиквеник ще ви се получи и със сурова, и със задушена тиква. Аз обаче повече обичам този със суровата. Спомням си как баба правеше вита баница с тиква. Струваше ми се като истинска магия, докато точеше корите, след това ръсеше върху тях със смесената със захар и канела тиква и завиваше. И после такъв аромат се разнасяше у дома, а аз бях така нетърпелива!!! Но това са минали времена, останали само в спомените. Днес много рядко срещам рецепти за тиквеник с домашно приготвени кори. Дори и аз самата предпочитам да го правя с готов кори. И това е съвсем нормално. Все по-често посягаме към по-бързото и по-лесното, дори и в кухнята.

И все пак, не бива да забравяме, че храната, която приготвяме бавно, търпеливо и с много любов – както за себе си, така и за любимите ни и близки хора, ни се отплаща. Отплаща ни се с вкуса и с удоволствието, което ни носи. И с удовлетворението, което изпитваме, като кулинари – че сме я приготвили, че сме я поднесли на близките си, на лицата на които се появяват блажени изражения J. Запомнете, че дори и да нямате кой знае какъв опит в кухнята, ако вложите любов, желание и повече време, храната ви ще бъде много вкусна. Не претупвайте нещата, опитайте се да бъдете търпеливи. Не мислете, че знаете всичко. Кулинарията няма граници. С едни и същи продукти можете да постигате различни резултати, прилагайки различни техники. Бъдете смели и влагайте цялата си страст, когато готвите! Уважавайте традициите, но и експериментирайте и опитвайте нови неща.

Ето нещо ново, което аз искам да опитам. Много се впечатлих от оранжевото вино на Алексанра Естейти разбира се, пожелах да го опитам. Това, което отличава Alexandra Estate при отглеждането на лозята са принципите на органичното и биодинамичното земеделие. Alexandra Estate произвежда бели, червени и розе вина. Винификацията са извършва в съдове от инокс, както и във френски дъбови бъчви с капацитет 225 литра и 300 литра. Всички вина, с изключение на ALEXANDRA SAUVIGNON  BLANC, са ферментирали и отлежавали частично в бъчви, като дори и розето, в малък процент е ферментирало във френски дъб. Оранжевотовино се полученава от бели винени сортове грозде, които са прекарали известно време в контакт с гроздовите ципи. Ципите съдържат цветен пигмент, феноли и танини, които често се считат за нежелателни за белите вина, докато за червените, контакта с ципите е важна част от винопроизводството, която дава на червените вина цвят, аромат и консистенция. Оранжевите вина са получили името си от по-тъмния и наситен в сравнение с белите вина, леко оранжев оттенък, който може да варира до тъмнокехлибарен или цвят „сьомга“.

Повече за представянето на Патрисия и Евгени, както и за винарната, може да видите във видеото ето тук https://mmtvmusic.com/gozbata-na-bulgaria/tikvenik-s-oranjevo-vino-zashto-ne/

Новите епизоди на „Гозбата на България” пък може да гледате всяка сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

 А рецептата, която ще ви предложа днес, разбира се ще е за тиквеник – по-точно за сиропиран тиквеник. Тиквеник с оранжева тиква и чаша оранжево вино.  И няма как да не се сетя за онази детска песничка… „Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.“ Пожелавам ви цветен, пъстър и щастлив живот!

                                         
СИРОПИРАН ТИКВЕНИК

Продукти:

около 1 500 г тиква (при мен бяха почти 1 800г)
500 г кори за баница
около 100мл олио
около 150 мл прясно мляко
около 100 г грис
100 г захар
ванилия
канела

За сиропа:
250г захар
400 мл вода


От водата и захарта се сварява сироп и се оставя да изстине напълно.
Тиквата се настъргва и смесва със 100 г от захарта (количеството захар зависи от вкуса ви и захарността на тиквата). При мен беше малко повече, защото и тиквата ми беше повече. Олиото се загрява и тиквата се задушава в него за кратко. Важно е да си запази цвета и да остане леко хрупкава, а не да стане на каша. Тъй като аз я сложих в тигана, а той не я събра цялата,  разделих тиквата и олиото на три части и ги задуших поотделно. Накрая събрах всичката тиква и добавих ванилия и канела на вкус.
Тавата, в която ще се пече тиквеника се намазва с мазнина и се слагат 2 от корите за баница. Поливат се с две супени лъжици прясно мляко, слагат се около 3 с.л. тиква или малко повече и всичко се поръсва с 1 с.л. грис. След това отново две кори, прясно мляко, тиква и грис и така докато се изчерпят продуктите. Завършва се с две кори за баница, които добре се намазват навсякъде с прясно мляко и се поръсват с малко грис. Тиквеника се нарязва с остър нож на квадрати и се пече в загрята на 180* фурна. След като се извади от фурната се залива внимателно със студения сироп и се завива с чиста кърпа да попие добре.

Най-накрая всеизвестното руло от тиквички се появява и в моя блог. Дълго време имах чувството, че само аз не съм го правила. Е, ето го и него. Руло от тиквички с пълнеж от вкусен крем от крема сирене и шунка. По рецептата, която ще споделя, рулото се получи много вкусно и ви гаравтирам, че ако го направите, ще имате чудесно предястие на трапезата. Подходящо е да го поднесете и на гостите си, и на семейството си, и на празници, и на ежедневната трапеза. Рецепти с тиквички в блога има много - от супи и кюфтета от тиквички, през тиквички с ориз до пълнени тиквички с кайма и доматен сос... че и солена торта с тиквички. Ако си търсите идея за подобно ястие, може да разгледате предложенията, които съм събрала тук http://ilrai.blogspot.com/search/label/%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8

И така, ето и вкусната рецепта за руло от тиквички с вкусен крем.

Продукти:

3 средни тиквички

3 яйца

200 г настърган кашкавал

няколко стръкчета пресен копър

няколко стръкчета пресен магданоз

1/2 ч.л. млян кимион

3 с.л. брашно

1 ч.л. бакпулвер

черен пипер

сол

За крема:

3 пакетчета българско крема сирене от по 125 г (може да използвате и друго, въпрос на желание)

половин червена и половин зелена чушка

настъргана кора от един лимон

100 г настъргано бяло саламурено сирене

черен пипер

ако е нужно, малко сол

1 с.л. лимонов сок

по желание - шунка или пушено филе

Тиквичките се настъргват, посоляват се и се оставят да постоят около 10 минути. Внимателно се 

изтискват от водата. Старайте се да са добре изтискани, ако имате мъж на помощ, ще е по-добре. Честно да си кажа, много мразя тази част и затова рядко правя нещо с настъргани тиквички. В случая брат ми се справи чудесно със задачата. :)

Така подготвените тиквички се слагат в супа, добавят се яйцата, кашкавала, нарязаните на ситно пресни подправки и всички останали продукти за рулото. Всичко се разбърква много добре. Пекох го в тавата на фурната. Тавата се застила с хартия за печене и сместа се изсипва върху нея. Оформя се на правоъгълник и се слага да се пече в загрята на 180 градуса фурна докато хване приятен и апетитен златист загар. Изважда се и се обръща върху чиста кърпа заедно с хартията, която трябва да остане от горната част на блага. Хартията се отлепва внимателно и блата се навива с помощта на кърпа на руло. Оставя се да постои така, докато се приготви крема.

За приготвяне на крема - крема сиренето се слага в купа, прибавят се много ситно нарязаните чушки, копър и магданоз, настърганото сирене и останалите подправки. Бърка се много хубаво. 

Рулото се развива и се намазва равномерно с крема. Отгоре се подреждат резените шунка или филе по желание. Рулото се завива и се оставя да престои няколко часа в хладилник.

Аз бързах да снимам и не дочаках рулото да престои, затова парченцата ми не са стегнати много, но след като престои, става много по-добре.

Това е. Да ви е сладко!