Ако свинските ви котлети се получават все сухи, това е рецепта като за вас. Тези са крехки и сочни и оказа се, много вкусни. Донесоха одобрение от детето и мъжа, значи смело ще ги препоръчам и на вас. Балсамовите котлети се готвят сравнително бързо и с тях могат да се справят и начинаещи в кухнята. В рецептата присъства сладко от боровинки и ако имате, не го пропускайте. Ако пък нямате, може да го замените с друго подходящо - от ягоди, от кайсии, дори и от сливи. Нямам какво повече да кажа за тази рецепта, мисля, че снимките се получиха толкова апетитни, колкото са и котлетите.

Продукти:

4 свински котлета

2 ч.л. мед

6 с.л. балсамов оцет

2 с.л. сладко от боровинки (може да замените с друго)

2 с.л. зехтин

2 скилидки  ситно нарязан чесън

1 ч.л. горчица

1 с.л. едрозърнеста горчица

2 с.л. соев сос

черен пипер

сол

клонче салвия - по желание

допълнително около 50 мл бяло вино, и 50 мл пилешки бульон или вода

1 ч.л. натурално нишесте за сгъстяване на соса

Върху котлетите се правят тънки прорези от двете страни и се посоляват. Всички съставки от меда до черния пипер се смесват в купа и котлетите се овалват добре в тази смес. Оставят се да постоят поне 30 минути, може и цяла нощ. 

В тиган се сгорещяват 2 с.л. зехтин и 2 с.л. краве масло. Слага се салвията. Поставят се котлетите и се готвят под капак до придобиване на хубав загар (между 3 и 5 минути от всяка страна). Моите котлети бяха големи и се наложи да ги слагам на два пъти по два. Като ги обърнете, добавете по още едно парче масло - около половин супена лъжица. Готовите котлети се изваждат.

В тигана се изсипва осталата марината, добавя се виното и бульона или водата. Оставя се да поври 2-3 минути. Нишестето се разтваря в мъничко вода и се изсипва към сместа. След като заври, се опитва и ако имате нужда от повече кисело, повече сладко или по-солено, съответно добавете още малко оцет, мед или пък сол.

Това е. Бързо се пише тази рецепта и също така бързо се готви.

Аз сервирах с печени на фурна картофки, поръсени с пармезан.

Тази пролет баба Живка

почна да бере копривка.

Аз в двора съм до нея,

искам да помагам,

но не смея.

Вкусна каша става от коприва,

ала знам я колко е парлива.

Имало желязо в нея

гледам, гледам и се смея.

Става ли желязна закачалка

от такава билка малка.

 Иван Иванов

Съвпадението на името на баба Живка от стихчето горе и леля Живка от Гара Бов, която бе домякиня на Патрисия и Евгени в последния епизод на”Гозбата на България”, вероятно е чисто съвпадение JОбаче пък е толкова хубаво JВ стихчето баба Живка явно ще готви каша от коприва, а в „Гозбата” леля Живка ни я сготви наистина. И то как! Така, както и аз не съм виждала… Признавам си без бой, не знам всичко и имам много още да уча в кулинарията. Честно, изненада ме леля Живка и с това, че приготви вкусна копривена каша със сушена коприва, и с това, че вместо обичайното за кашите бяло брашно, тя използва царевично, а даже и с това, че нямаше подправки.

Свикнала съм на друг вид каша. Баба ми някога правеше мнооого хубава каша от коприва, но доста по-богата от показаната във видеото. Знаем как в миналото хората са приготвяли храна от минимум продукти, с които да нахранят пълна къща. Вероятно и тази рецепта идва от тогава. Вода, сушена коприва, царевично брашно, сол и малко олио. Стига толкова. И пак вкусно, а? Не е ли изумително. Много съм щастлива, че именно такива рецепти помагам да се запазват. Вероятно почти всеки може да приготви какво ли не със скъпи и луксозни продукти, но е истинско майсторство да нахраниш семейството с минимум и на много ниска себестойност. Точно такава е днешната рецепта. Другото й предимство е, че със сушена коприва може да си готвим каша почти през цялата година. Е, само трябва да се внимава да не й мине времето и да започне да горчи.

Използвала съм сушена коприва като добавка към супи и яхнии – по една лъжица за вкус и цвят. Но за каша наистина не бях чувала. Много съм впечатлена явно, щом като отново се връщам на тази тема. Ами ще взема да си изсуша и аз, че да пробвам. Такова любопитство ме обзе. Иначе, все пак като представител точно на времето, в което живеем, ще ви кажа, че копривата може да се съхрани и като се замрази. Простичко е. Дори не е нужно да се бланшира. Измива се хубаво, оставя се да се изцеди продължително и се слага в пликчета във фризера.Това е философията. Просто и лесно. А сушенето си е по-продължителен процес. След като я изсушите, трябва да я стриете или смелите на прах. Хубаво е да се съхранява в хартиени пликове или в картонени кутии.

А знаете ли как хубаво действа на косата  отвара от коприва? Опитайте и ще разберете. Аз знам J

Обаче сега да се върнем към последния епизод на „Гозбата на България”. Като разбрах, че ще готвят каша от коприва, много се надявах Патрисия и Евгени да трябва да си наберат сами парещото растение. То пък какво се оказа… тя готова изсушена дойде при тях. Ех, нищо. Ще преживея това разочарование, но някак ми е трудно да преживея, че тези двама хубавци отново постигнаха загуба… И то с такава уж простичка рецепта. Всъщност, както писах и малко по-горе – изненада тук няма. Защото майсторството на кулинара се крие точно в приготвянето на такива рецепти. С прости продукти и с малко подправки.

Всъщност епизода можете да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/djurkana-kopriva-ot-gara-bov/

Предлагам да вземем да им организираме някой урок на Патрисия и Евгени, че ми домъчня все да губят. Честно.

Както е тръгнало, сигурно ще очаквате да ви споделя рецепта за каша от коприва. Е да, ама няма. Избрах да ви споделя изключително любима моя рецепта за супа от коприва, която обаче може да си приготвите и с лапад или спанак, а може и в комбинация на различни зелении.

Продукти:

300 г прясна коприва
1 малка глава лук
1 морков
3 с.л. олио
2 малки картофа
1 к.ч. фиде (не пълна)
1 к.ч. домати от консерва или настърган пресен домат
1 1/2 с.л. брашно
1 ч.л. червен пипер
джоджен
черен пипер
сол

1 яйце
3 с.л. сок от лимон
1 ч.л. натурално нишесте

Копривата се измива и се попарва с вряла вода. Оставя се да постои десетина минути. Прецежда се и се нарязва на дребно.
Лукът и морковът се нарязват и се задушават в загрятата мазнина. Прибавят се брашното и червения пипер, разбърква се хубаво и се налива вода - около 1,5 л. Добавя се копривата и се оставя да заври. През това време се обелват картофите и се нарязват на ситно. Добавят се към врящата супа. Готви се докато картофите омекнат леко и се добавя фидето. Оставя се да ври, докато картофите и фидето се сварят добре и се прибавят доматите и подправките. Вари се още около пет минути и се отмества от огъня.

Оставя се за около 10 минути да поизстине и се застройва. За застройката се смесват яйцето, лимоновият сок и нишестето и се разбъркват много добре с тел в голяма купа. Сипва се по малко от супата към застройката, като се разбърква добре (4-5 черпака са достатъчни) и цялата смес се връща обратно в тенджерата.  Разбърква се и се оставя около 15 минути без капак, за да не се пресече застройката.

Днес в публикацията ми, посветена на „Гозбата на България”, ще се спра на епизод 3 и епизод 4, в които домакини са младото семейство Джоневи от прекрасното село Крушуна. Техните предложения пък трябва да сготвят Лиана и Милен – другата двойка кулинарни ентусиасти, за които пиша за първи път. Предполагам мнозина от вас са чували за Крушунските водопади, които се намират близо до селото. Ако не сте, то задължително потърсете информация за тях и ги посетете, защото това наистина е място, което си заслужава да се види. Ще ви отправя само една препоръка, ако решите да отидете там  - гледайте да не е в много сух период. Районът е прекрасен и има с какво още да го комбинирате.

Май се отплеснах малко и забравих, че трябва да ви разкажа какво сготвиха семейство Джоневи, а не да ви предлагам туристически справочник… Така е то, когато има много неща за казване JТе предложиха интересни блюда на зрителите – пилешко филе на грил с гарнитура от пълнени с булгур патладжани и запечени круши в меден сос.

За филето нямам какво толкова да кажа – класика. Изглеждаше доста добре изпечено и сочно. Браво! Бих искала да маркирам няколко неща по отношение на патладжана обаче. Чудесен избор е плънката с булгур. По-различна е рецептата отколкото с ориз и по-здравословна, а явно домакините имат предпочитания към по-здравословни храни. Това е прекрасно и е въпрос на избор за всеки от нас.

Бих искала обаче да ви кажа, че по-лесно горчилката от патладжана ще излезе, ако първо го посолим добре и след това го оставим да постои около 30 минути, а може и повече. Освен този начин за премахване на горчилката, има и друг – поставяме нарязаните патладжани в посолена вода да киснат същото време. И след двата варианта зеленчукът се измива добре от горчилката и солта. Аз лично използвам и двата, зависи какво приготвям. Ако трябва да ги режа на кубчета, ги слагам във вода, в останалите случаи по-често ги посолявам и оставям така.

И ако приготвяме пълнен патладжан, в плънката на който прибавяме издълбаната част, то не забравяйте, че и от нея трябва да се премахне горчилката по същия начин, преди да се прибави към останалата част от пълнежа.

Всъщност при всичките варианти аз лично бих овкусила кошничките патладжани преди печенето им. Сигурна съм, че ще се получи доста апетитно ястие, което ще харесат и най-капризните.

За крушите май нямам какво да кажа… или почти. Изглеждат наистина великолепно и съм сигурна, че са мноооого вкусни. Жалко, че е сезона на ягодите и черешите, иначе щях да скокна и да си направя веднага. Само не разбрах къде отиде мащерката, която трябваше да им бъде сложена. Не видях нито Рени, нито Лиана и Милен да я слагат. Може да са я сложили, може и да не са. Но ако се чудите как трябва да бъде – ще ви кажа. Слага се при меда и маслото, преди да се сложи на котлона. За предпочитане е да ползвате мащерка на клонче, която после лесно ще отстраните, но ако нямате, не е драма да сложите и ронена. И за финал на крушите ще кажа, че страхотно ще вървят с топка сладолед и ядки (орехи, лешници, бадеми).

Епизод 3 от „Гозбата на България можете да видите тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/epizod-3-domakinite-gotviat-tristepenno-menu/

Сега да отделя малко внимание на представянето на Лиана и Милен. Това е тяхното първо самостоятелно готвене и това си личи. Ама как само. JЕ нищо де, като за първи път е много добре и резултатът го показва. Дуелът завърши 1:1 и в Крушуна не излъчихме победител. Това, което горещо препоръчвам на тях, на Патрисия и Евгени, а и на всеки начинаещ в кухнята, е да опитвате. Опитвайте какво готвите през цялото време – дали е достатъчно солено и овкусено, дали е добре сварено, изпържено или изпечено ястието ви. Никога не сервирайте храна на други хора, без да сте я опитали. Е, изключвам моментите, когато готвите нещо, което вие лично не ядете. Макар че и тогава е добре да опитате по някакъв начин… Ако на вас не ви хареса, едва ли бихте го дали на други хора да ядат, нали? Аз поне не бих.

Епизод 4 с представянето на Лиана и Милен гледайте тук https://mmtvmusic.com/gozbata-na-bulgaria/epizod-4-kak-se-prigotviat-krushi-s-med-v-selo-krushuna/

Понеже повече време отделих на патладжаните в публикацията, ще ви предложа две мои рецепти с тях. Едната е с кайма, другата е постна. Постна, но невероятно ароматна и вкусна! Обожавам и двете рецепти и с удоволствие ги споделям с вас.

 Продукти:

4  не много големи патладжана

500 г  кайма

1 глава лук

1 морков

1 малка зелена чушка

2-3 скилидки чесън (може и повече, според вкуса)

4-5 големи домата

1 ч.л. червен пипер

черен пипер

сол

мащерка

риган

200 г кашкавал

1 с.л. захар

Патладжаните се разрязват на лодки, издълбават се, посоляват се добре и се обръщат с отвора надолу, за да изтече горчилката - трябва да престоят около 30 минути. Въпреки някои твърдения, че днешния патладжан може да се готви и директно като се пропусне горната процедура, на мен не ми харесват и винаги си ги приготвям така. Издълбаната част се посолява добре и се залива с вода. Също се оставя около 30 минути.
През това време се нарязват лука, чесъна и чушката на ситно. Морковите се настъргват на едро ренде. Доматите се настъргват.

Патладжаните се измиват от чернилката и солта. Издълбаната част също се измива, подсушава и нарязва на дребни кубчета.
В 3-4 с.л. загрята мазнина се изсипват лука, морковите, чесъна и чушката. Готвят се като се разбъркват, докато омекнат. Добавят се патладжаните на кубчета (аз сложих около половината от тях, защото иначе щеше да ми се получи повече плънка отколкото ми е необходимо). Каймата се смесва с 1 ч.ч. от настърганите домати и се размесва много хубаво. Като се задушат зеленчуците, се изсипва и каймата. Готви се, като се разбърква на тих огън, докато водата се изпари. Отмества се от котлона и към сместа се добавя солта и подправките. Разбърква се хубаво.
В подходяща по размер тава се изсипват останалите настъргани домати. Посоляват се и се подправят с черен пипер и риган. Добавя се 1 с.л. захар, 1 ч.ч. вода и 2 с.л. олио. Разбъркват се. Издълбаните патладжани се пълнят с горната смес и се подреждат върху доматите. Слагат се да се пекат в загрята на 180 градуса фурна до готовност на патладжаните и извиране на доматения сос.
Поръсват се с настърган кашкавал и се връщат за още десетина минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи.

Имамбаялдъ

Продукти:

около 1 кг по-малки патладжани

3 домата

1 голяма глава лук

2 моркова

3 печени чушки

1 глава чесън

сол

черен пипер

магданоз

На патладжаните се изрязва капаче по дължина и внимателно се издълбават. Посоляват се отвътре и се оставят да се отцедят. Издълбаната част също се посолява и се оставя да се отцеди от горчилката. 

През това време се нарязва лука на едро, настъргват се морковите, нарязват се печените чушки и чесъна. Два от доматите се нарязват на кубчета.

 В дълбок тиган се загряват 5-6 с.л. олио и се изсипват лука и морковите. Леко се посоляват и се готви при непрекъснато бъркане до омекване. Прибавя се издълбаната част от патладжаните и печените чушки и готвенето продължава докато патладжанът също омекне добре. Изсипват се доматите и чесъна. Готви се още около пет минути, като се бърка често. Подправя се със сол и пипер и се поръсва с магданоз.
 Издълбаните патладжани се изплакват със студена вода и се пълнят с приготвената зеленчукова смес. Отгоре се подреждат резенчета домати. Поставят се в намаслена с олио тава и се налива около 1 пръст топла вода.
Пекат се в загрята на 180 градуса фурна докато патладжанените лодки омекнат добре.

Няма как започвайки тази публикация, да не спомена от кой за първи път преди вече мнооого години видях патладжаните ветрило. Е как при кого? При Пепчо, разбира се. Само че не в блога й Храна за мойте канибали, а във форума на Гответе с мен. Толкова отдавна беше, че дори не мога да повярвам как това време е отлетяло безвъзвратно. Но все пак ние още сме тук. И още пишем блогове. Леле, Щъркелово гнездо съвсем скоро тия дни ще празнува цели 14 години от създаването си. Мдааа.... Въпреки всичко, което ми се е случило през тези години, все пак съм щастлива, че продължих да пиша. Но по тази тема може би ще отделя някой друг ред след няколко дни.

Връщам се на патладжана. Исках да кажа, че след като Пепи ни показа тази рецепта, тя се превърна в любима на много от нас. И претърпя много импровизации. Такава е и днешната рецепта. Скоро във Фейсбук една дама - Звездалина Стамова беше публикувала супер апетитна снимка на ветрила от патладжани с моцарела и песто и аз реших бързо да я приготвя. При нея пестото беше от магданоз, а при мен е босилеково, но съм сигурна, че което и да изберете, все ще е супер.  Комбинацията е много добра, така че смело опитвайте, ако се чудите какво да готвите.

Преди да напиша рецептата, правя уточнението, че аз харесвам тъмносините/лилави патладжани. Белите и шарените не ми допадат много. И независимо от твърденията, че днешните сортове не пускат горчилка, на мен не са ми приятни на вкус, ако не ги оставя да постоят посолени 20-30 минути, за да си пуснат горчивината. Така, изказах се, ето и рецептата.

Продукти за 3 порции:

3 по-малки патладжана

2 домата

4 с.л. босилеково или магданозено песто

зехтин

2-3 скилидки чесън

125 г моцарела (може и повече)

Патладжаните се измиват и се режат на филийки около 5-7 мм, като не се разрязват до края, а се оставя около 1 см преди да се достигне дръжката. Хубаво се посоляват филийките и се оставят за 20-30 минути. След това се измиват добре от солта и горчивият сок и се подсушават. 

Пестото се смесва с намачкания чесън и зехтин, така, че да стане приятно рядко и да може лесно да се маже. Патладжаните се намазват много хубаво от двете страни на всяка филийка. 

Тава се застила с хартия за печене и така подготвените патладжани се слагат да се пекат в загрята фурна за около 30 минути на 200 градуса или докато омекнат приятно. 

Доматите се нарязват на тънки кръгчет и леко се посоляват. Патладжаните се изваждат и внимателно с помощта на нож между филийките се подреждат кръгчета домати. Връщат се във фурната и се пекат още около 20 минути. 

Изваждат се и върху тях се слага нарязана моцарела. Връщат се във фурната, докато моцарелата се разтопи и веднага се изваждат. Поръсват се с още малко песто преди сервиране.

Това е. Лесно и много вкусно лятно ястие.

С кое да започна, с кое? С фрикасето или с прекрасните 14?Ми може да не е типична почерпката с пиле фрикасе, но пък що не? Щом това е една от любимите ми рецепти напоследък, защо да не ви я поднеса за 14-годишния рожден ден на Щъркелово гнездо :) Така де :) С удоволствие ви съобщавам, че вчера станаха точно 14 години от създаването на блога. 14 години вдъхновение, 14 години страст, любов и удоволствие, 14 години търпение, 14 години всеотдайност, 14 години споделени моменти, прекрасни приятелства и удовлетворение. 

Бих искала да благодаря на себе си, че въпреки всички предизвикателства успях да продължа да пиша тук. Благодаря на вас, че продължавате да ме четете тооолкова дълго време и да изпробвате рецептите ми! Благодаря на всички партньори на блога, че повярваха в мен и ми помогнаха да се развивам повече!  

Мислех си да пиша повече неща, но май казах най-важното. И то е БЛАГОДАРЯ!

Затова ще мина на рецептата, щото може да реша да пиша още нещо, пък то няма нужда.

Рецептата за това прекрасно Пиле фрикасе видях при Ирмапреди известно време. И я приготвях няколко пъти, но така и не стигна до блога. Е, ето я сега изпълненена и споделена с вас. Имам една рецепта за пиле фрикасе написана отдавна, но пиша и тази, защото ми е фаворит и се яде от всички у нас. При Ирма е вариант с телешко, но у нас е с пилешко.

За изпълнението на рецептата може да използвате и останало печено пиле, и сварено пиле. Тук важното е, че не се използва бульон, в който е варено пилето, а се слага само прясно мляко. Така че може да използвате каквото месо решите. На мен така и не ми остава печено пиле, затова си варя за фрикасето. 

Правила съм вариант с гъби и вариант без гъби. Ще ви дам този с гъбите, а вие ако нямате в момента, просто ги пропуснете и давайте нататък от запържването на брашното.

И така, ето моето изпълнение на рецептата.

Продукти за 4 порции:

4 пилешки бутчета

250 г гъби

5 с.л. масло

5 с.л. олио

1 литър прясно мляко

3-4 с.л. заквасена сметана

3 с.л. брашно

сок от половин лимон (може да добавите и повече, ако ви харесва)

2 жълтъка

куркума по желание и на вкус

черен пипер

сол

Бутчетата се почистват и се слагат да се сварят добре в подсолена вода. След като се сварят, се обезкостяват.

Гъбите се нарязват на филийки. 3 д.л. от маслото и олиото се смесват в подходящ съд и се загряват. Изсипват се гъбите и се пържат за кратко до зачервяване. Гъбите се изваждат и се добавят останалите 2 лъжици масло. Като се разтопи маслото, се сипва брашното и се запържва 30-40 секунди. Започва да се налива по малко от млякото, като се разбърква непрекъснато, докато стане гладък сос. Добавя се заквасената сметана, солта и черния пипер. Бърка се постоянно, докато сосът заври и стане плътен. 

Жълтъците се смесват с лимоновия сок. Сосът се измества настрана от котлона и на тънка струйка се прибавят жълтъците. Изсипват се гъбите и накъсаното пилешко месо. Връща се на котлона да поври още минута-две, като се бърка.  

Може да стане дълго писането, но изпълнението е действително много бързо. Опитайте :)

Ако търсите начин как котлетите ви да останат сочни и да не остават сухи, както често се случва при приготвянето им, това е един от начините. Вярно е, че са пържени, но пък на вкус са разкошни, така че ако си търсите добра рецепта, ви препоръчвам тази. Тази рецепта за панирани свински котлети е комбинация от две вече публикувани тук рецепти - за котлети по милански и тези хрупкави пилешки шницели. Тези две рецепти сами по себе си са много добри, но комбинацията тук е още по-успешна. 

Напоследък ми харесва да използвам в доста рецепти сушен магданоз и успешно го внедрих и тук. Смятам, че не му отдаваме достатъчно внимание, а той заслужава. Ето и рецептата.

Продукти:

4 свински котлета

2 яйца

1 с.л. горчица

около половин чаша брашно

около 1 чаша галета (зависи и колко големи ще са котлетите)

1 с.л. червен пипер

1 с.л. сушен магданоз

черен пипер

сол

Котлетите се почистват от мазнините отстрани, посоляват се и се начукват равномерно. Яйцата се разбиват заедно с горчицата. Галетата се смесва с червения пипер, черния пипер, магданоза и малко сол, като се разбърква добре. Котлетите се овалват добре в брашното, после се потапят в яйцата и накрая се овалват в галетата, като се внимава да ги покрие равномерно. С обратната страна на ножа се правят няколко "разреза"като решетка, които помагат да се задържи по-добре панировката.

В широк тиган се загрява олио, смесено с парче краве масло. Котлетите се пържат на средна степен на котлона по около 4 минути от всяка страна. Изваждат се и се изцеждат върху салфетка.

Ако правите повече котлети, не ги поставяйте един върху друг, за да могат да останат хрупкави. Аз директно ги вадя в отделни чинии.

Сервирах ги с картофено пюре и запечени домати с чесън и зехтин. 

Много години отлагах да направя тази рецепта за тиквички бюрек, защого все ми се струваше, че е голяма занимавка. Ами... не била чак такава, а резултатът е тооолкова добър, че сега съжалявам много. Както и да е, ще преглътна тази грешка и вече ще знам, че си заслужават. Всъщност веднъж опитах тиквички бюрек на фурна, но резултатът хич не ме удовлетвори. Е, тези са пържени, но са вкусниии! 

Има няколко варианта да ги направите. За да се получат добре бюреците, е необходимо тиквичките да минат първоначална обработка. Имате 4 варианта: да ги изпържите, да ги изпечете на грил или скара, да ги бланширате или да ги запечете на фурна. Аз избрах последния вариант, но вие да си знаете, че може и по друг начин. Освен това плънката може да бъде от сирене и яйце, но може да добавите и малко настърган кашкавал, а също така и наситнена шунка или пушено филе. Избрах панировка с галета, но може да бъде и само с брашно и яйце.

Горещо препоръчвам рецептата, която приготвих аз, така че ако ви се цапа, действайте!

Продукти:

3 тиквички

около 200-250 г сирене

1 яйце

2-3 стръка копър

За панировката:

брашно

2 яйца

около 1 ч.ч. галета (може да отиде и повече, зависи колко са големи тиквичките и коло броя ще бъдат бюреците)

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. сушен магданоз

1 ч.л. сушен копър

черен пипер

Тиквичките се измиват и се нарязват на ленти по дължина. Не е нужно лентите да са прекалено тънки. 5-6 мм би било добре. Посоляват се и се оставят да постоят около 15 минути. Подсушават се и се подреждат в голяма тава, леко намазана с олио. Отгоре се поръсват с тънка струйка олио и се слагат да се пекат в загрята фурна на 220 градуса. Не е нужно да се пекат прекалено дълго. Трябва леко да омекнат и да се извадят от фурната. НЕ ги пресготвяйте, за да не ви бъде после трудно сглобяването.

Изпечените тиквички се оставят да се охладят, за да може да се работи с тях. През това време сиренето се намачква добре и се смесва с яйцето и наситнения копър.

Взима се лента тиквичка, поставя се от сиренето и се покрива с подходяща по размер друга лента тиквичка. Така се сглобяват всички тиквички.

Галетата се смесва с подправките и се разбърква хубаво.

Яйцата се разбиват хубаво.

Подготвените тиквички се овалват много хубаво в брашно, после се потапят в разбитите яйца и накрая хубаво се овалват в галета. Препоръчвам ви преди пърженето, да приготвите всички тиквички до тази фаза с галетата.

Пържат се в силно сгорещена мазнина на маслена баня.

Много са вкусни с чеснов сос после :)

Миналия месец Живето показа този разкошен орехов сладкишс шоколад и аз веднага реших, че ще го правя. Изобщо не съм се излъгала, че ще ми хареса. Не просто ми хареса, а много се хареса на всички, които го опитаха. Да знаете, не лъже външния вид на истински приготвените рецепти. Ако ви изглежда вкусно и имате доверие в източника, не се колебайте, а бързо запрятайте ръкави и действайте.

Приготвих рецептата точно така, както я е описала Живето, така ще я дам и на вас. Обаче преди това ще ви кажа, че за направата на сладкиша ще ви трябва тава с диаметър 24 см или квадратна със страни 25 см. 

Продукти:

150 г шоколад, начупен 

150 г масло

130 г пресято брашно

1 ч.л. канела

1 щипка смлян карамфил

1 бакпулвер

ванилия

4 яйца

150 г захар

250 г смлени орехи

За сиропа:

350 г захар

400 мл вода

1 к. ч. коняк (аз имах уиски)

2 с.л. лимонов сок

около 1/3 ч.ч. орехи за поръсване

Фурната се загрява та 170 градуса. Тавата се намазва с масло и се оставя настрана.

Брашното се смесва с бакпулвера, канелата и карамфила. 

Шоколадът се разтопява заедно с маслото.

Яйцата се разбиват със захарта, докато побелеят и бухнат. Прибавя се ванилията.

Изсипва се разтопения шоколад и сместа се разбърква добре на ръка. Прибавя се по малко от брашното и се редува със смлените орехи. Разбърква се добре. 

Сместа се изсипва в подготвената тава и се пече до суха клечка.  Ако клечката за зъби или дървено шишче излезе чисто, без залепнало тесто, значи и готово. Изважда се от фурната и се оставя да се охлади напълно, както е в тавата.

Водата, коняка  и захарта се слагат в тенджера и след като заври, сиропът се вари още 3-4 минути. Махва се от котлона и се прибавя лимоновия сок. Разбърква се и се оставя около 15 минути да се поохлади. 

Сладкишът се нарязва на парчета с големина и форма по желание и бавно с черпак се залива със сиропа. Оставя се да поеме сиропа и се прибира в хладилник за вяколко часа или най-добре за цяла нощ. 

Преди сервиране се поръсва с останалите смлени орехи. 

Често се питам, ако интернетът не беше толкова достъпен и масово използван от всички нас, дали регионалните кухни щяха да станат така популярни в цялата страна, както са сега. И не само местните регионални. Дали примерно щяхме да знаем толкова много за кухнята в Италия или пък в Гърция, или където и да е. В момента всеки, който се интересува поне малко от храна, може с няколко букви и един клик да достигне до какво ли не. 

Например траханата за мен досега е била съвсем непонятен продукт. Допреди няколко години изобщо не бях чувала за такова нещо, още по-малка представа имах как се ползва. Да си призная, днес още ми е малко мъгляво. Има една популярна чорба, за която може да прочетете рецепти при Светлето и при Пепи, която винаги съм гледала с интерес. На Светлето публикацията за приготвянето дори съм чела многократно, но досега идея си нямах какво е това нещо трахана.

Е, вече имам. Скоро с мен се свързаха от Старите рецепти с предложение да ми пратят трахана и домашна юфка, за да ги опитам. Чорбата ще оставя за по-нататък, но пък да ви кажа, супер кюфтета стават от кайма и трахана. Замених хляба или галетата, които обикновено използвам за приготвяне на пържени кюфтета и имам прекрасен резултат. Много по-добър от традиционните кюфтета. Траханата е много ароматна и придава неустоим вкус на кюфтетата. Освен трахана, Старите рецерти предлагат и домашна юфка с много добро качество. Можете да откриете продуктите на страницата им във Фейсбук https://www.facebook.com/profile.php?id=100067174391672или на сайта.

И така, ето рецептата.

Продукти за 10 кюфтета:

400 г кайма смес

4 с.л. трахана

3 с.л. ситно нарязан лук

1 яйце

чубрица

черен пипер

ситно нарязан пресен магданоз

брашно за овалване

Траханата се залива с мъничко гореща вода, колкото да се покрие и се оставя около 15 минути. След това се отцежда, ако има излишна вода и се смесва с каймата и останалите продукти.  Омесва се много добре и продължително. Оставя се поне половин час да постои. Оформят се кюфтетата и се овалват в брашно. Пържат се в загрята мазнина от двете страни.

Да ви е вкусно!
А аз скоро ще си сваря юфка J

Миналата седмица стартира новият сезон на кулинарния формат „Гозбата на България”, който вече се наложи в онлайн пространството, а сега  към аудиторията му се присъединяват и зрителите на телевизия „Евроком”. Предаването може да гледате на малкия екран всяка събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч., а вече излъчените епизоди ще бъдат достъпни на сайта на телевизията https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya

   Интересно ли ви е какво се случи в миналия епизод? Ами случи се нещо съвсем логично. Патрисия и Евгени, които вече понатрупаха опит в готвенето, обикаляйки по прашните пътища на България, стигнаха до категорична победа. Бяха по-добри от домакините си от Вила Романа https://www.facebook.com/people/%D0%92%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0-Villa-Romana/100043233440367/, които макар и да се опитаха да надделеят, вкарвайки в играта професионален готвач, претърпяха поражение. И то не какво да е. Резултатът е 3:0 в полза на нашите млади приятели.   Домакините предложиха три рецепти, които бяха на пръв поглед бързи и лесни. Но и при трите може да има подводни камъни. Първата рецепта е за скариди на плоча. Скаридите могат да се приготвят на тиган, а както видяхме в предаването, и на туч. Така се наложи, след като се счупи плочата. Обаче пък този туч сигурно донесе късмет на Патрисия и Евгени. Какво ще кажете?

 

   Но! Ако решите да чистите скаридите, е важно да знаете, че след като се махнат люспите, трябва да се отстрани и черната им вена. За целта се прави разрез през гърба и скаридата се почиства много лесно. След това се измиват и са готови за готвене. Внимавайте да не ги пресготвите, стават готови изключително бързо. Мятате ги в тигана с масло и бяло вино, прибавяте им малко чесън и подправки по желание, готвите за около 3-4 минути, като ги обръщате и вече са готови. Да си призная, май не съм виждала рецепта за скариди с девесил, но той ми е изключително любима подправка и при първия възможен случай ще опитам тази комбинация.

   Основното, което домакините приготвиха, е лефер. Приветствам простото готвене на изключителни продукти като тази риба. Когато имате прекрасни продукти, най-добре е да приготвите по най-чистия и лесен начин. Без излишни добавки и без излишни подправки. Малко сол, лимон, девесил и мащерка в корема на рибата и после на плочата, тигана или скарата. Това е напълно достатъчно, за да имате перфектно ястие. Разбира се, трябва да внимавате при печенето. Важно е да не се опитвате да местите и обръщате рибата, преди да се е изпекла добре от едната страна, защото кожата й ще залепне и ще остане на скарата или плочата. Също така трябва да внимавате да не я прегорите или пресготвите. Ако я готвите прекалено дълго, може да се разпадне, когато решите да я махнете от плочата.

   Да ви призная, докато гледах как Евгени си набавяше мед за десерта, мъничко му завидях. Изведнъж се върнах в детските ми години, когато дядо ми гледаше кошери и вадеше най-прекрасния мед. А ние с брат ми уж му помагахме, но май повече пречехме. Обаче медът, който течеше от центрофугата, беше невероятен. Във всеки епизод на „Гозбата” има нещо, което ме връща към детството ми и ме  докосва по някакъв специален начин. Този път е медът…

   А медът беше използван в един прекрасен десерт, който с удоволствие бих опитала. Мус от сирена, запечени хрупкави кори за баница, обилно поляти с мед и поръсени с орехчета. Вкусна фантазия. Рязко огладнях и макар да не съм си извадила собствен мед, станах да търся буркана и лъжицата…

   Ето ме, връщам се и вече спокойно мога да си допиша коментара за рецептата. Десертът е много бърз и лесен, но за сметка на това доста ефектен. Тук трябва да внимавате да не препечете корите за баница. Е, дори и да ги изпуснете, ще може да си направите още един опит. Стават доста бързо, нали? Другото, за което е добре да следите, е консистенцията на муса. Все пак мусът си е мус и е добре да е лек и пухкав, а не да се разлива в чинията като сос.

   Размечта ме този епизод на „Гозбата на България”. Море, приказно място, риба, скариди, вкусен десерт… Какво му трябва още на човек? Чаша вино и добра компания. Пожелавам ви ги от сърце!

  А сега към рецептата, която избрах да споделя с вас днес. Избрах да ви предложа рецепта за риба, но тъй като лефер не всеки може да си намери, се спрях на такава, която е лесно достъпна – пъстърва. Приготвена по този начин, рибата се получава много  вкусна и не вмирисва цялата къща JА е и много лесна и бърза.

Продукти:

4 бр пъстърва

1 лимон

5-6 с.л. зехтин

1 домат

няколко маслини

1 глава чесън

сол

черен пипер

риган

Рибата се почиства и измива. Върху нея се правят леки разрези. Изцежда се сокът на лимона, а чесънът се разделя на скилидки, които не се белят. Лимоновият сок се смесва с 3 с. л. зехтин. Рибата се посолява отвън и отвътре и се залива с лимона и зехтина. Оставя се около 1 час. Тавата, в която ще се пече, се застила с хартия за печене. Рибата се поръсва с черен пипер и малко риган от всички страни и се поставя върху хартията. Доматът се нарязва на парчета, които се слагат при рибата заедно със скилидките чесън и маслините. Полива се със струйка зехтин. Тавата се завива с фолио и рибата се слага да се пече в загрята на 200* фурна. След като се постави във фурната, температурата се намалява на 170*. Пече се около 20 минути под фолиото, след което се отвива и се пече докато хване хрупкава коричка и до готовност.

Тази рецепта би се получила добре и с други видове риба – скумрия, паламуд, ципура и др.

В последния епизод на Гозбата на България нашите приключенци Патрисия и Евгени се озоваха в интересното Селце. Техен домакин бе кметът на селото Павлина, която предложи да сготвят две много вкусни рецепти – миди с ориз и лятно постно ястие. Макар и вече есен, все още можем да си набавим хубави зеленчуци и да си приготвим лятното ястие. Не знам дали бихте успели да се сдобиете с миди, но рецептата изглежда толкова апетитно, че уверявам ви, заслужава си да се опита. Патрисия и Евгени се справиха отлично с приготвянето на мидите. Дори и да не съм ги опитвала, личи си, че са приготвени много добре. Иии заслужено спечелиха мидения дуел J

В предаването доста детайлно е представен начина на приготвяне и на двете ястия, затова няма да се спирам на това. Но пък искам да ви кажа, че ако ще готвите миди за първи път, е добре да знаете, че първо трябва хубаво да се почисти черупката им. След това е необходимо да се отстранят мустачетата. Нещо много важно: ако има отворени миди, изхвърлете ги, не ги гответе. Трябва да са добре затворени преди готвенето. Всяка мида се измива старателно с много вода. Мидите се отцеждат от водата и тогава се готвят.

Какво се случи по-нататък в предаването? Дим, миризма, овъглен лук… сурови зеленчуци. Добре, че нямаше щети в дома на Павлина JНеее, не тя е причината! Всичко при нея си беше чудесно, дори аз ще опитам нейното ястие, защото точно в такъв вариант не съм пробвала, а ми изглежда така, сякаш много ще ми допадне. Какво се случи ли? Тъкмо се канех да похваля Патрисия и Евгени за сериозния им напредък ииии… те се издъниха. Ех, така ме хвана яд!

Може би е добре тук да ви кажа каква грешка допуснаха. Видно е, че мазнината беше твърде силно загрята, олиото пушеше още преди да изсипят лука в него. И това е моментът, от който тръгна провала. Съветвам ви, ако по някаква причина ви се сгорещи толкова много мазнината, просто отместете тигана или тенджерата от котлона за малко, леко да се охлади, после я върнете и продължете да си готвите, като  разбира се, намалите котлона малко. Това в случай, че рецептата, която готвите не изисква мазнина, загрята на изключително висока температура. Има и такива рецепти, но често е предварително добре уточнено и обикновено в добрите блогове и сайтове се дават съвети за това.

Логично, в крайна сметка Патрисия и Евгени победиха в битката с мидите, но за жалост много се изложиха при готвенето на наглед простата манджа. Все пак изглежда равния резултат ги устройва и те продължават към следващото си приключение, което ще очакваме с нетърпение.

Ако сте пропуснали предаването и шоуто с димната завеса, можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Еврокомhttps://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.

Иначе следващия епизод може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Много мислих каква рецепта да ви споделя след тоз епизод на ”Гозбата на България” и реших да ви предложа две.

Ето първата от тях.

Миди с масло и бяло вино

Продукти:

1 кг миди
150 мл бяло вино
70 г краве масло
2 с.л. зехтин
4-5 скилидки чесън
черен пипер
девесил
магданоз
сол

В по-голяма тенджера се слагат маслото и зехтина и се загряват. Прибавя се чесъна и се готви около 30 секунди, като се разбърква. Почистените и измити миди (по начина, който описах по-горе) се слагат в тенджерата. Изсипва се бялото вино и тенджерата се захлупва с капак. Мидите се готвят, докато се отворят. След като са се отворили, вече са готови. Поръсват се с малко сол, черен пипер и пресните подправки.
Преди сервиране, ако има миди, които не са се отворили по време на приготвянето, се отстраняват и се изхвърлят.
Мидите се поставят в подходящ съд и се поливат със соса от готвенето.

И след това си облизвате пръстите J

Има още една рецепта с миди, която много харесвам, и тя е Миди с бекон. На някой комбинацията може да се стори странна, но ви гарантирам, че резултатът е изключително вкусен.

Миди с бекон

Такива неща се случиха в Гозбата на България в епизода от 8 октоври. Готви се древна римска кухня. Е, ако се разровим далече в историята, сигурно може да оправдаем една такава рецепта, пък и действието се развива сред останките на античния римски град Никополис ад Иструм. И тъй като Щъркелово гнездо е кулинарен блог, няма да търсим кусури на предаването, а ще си говорим за храна. Винаги ми е била много интересна кухнята на предците ни. Жалко, че за римската кухня има достигнала доста подробна информация до нас, а за тракийската не. Поне аз не съм открила нещо, което да удовлетвори любопитството ми.

На много места и в Помпей, и в Херкулан видяхме термополиуми, откъдето всеки е можел да си купи топла храна. Уличната храна не е скорошно откритие, съществува от хилядолетия. Изобщо в тоя живот много малко неща започват от нашето време, и то май не са най-хубавите. Даже чух как един екскурзовод разказваше, че термополиумът е Макдоналдс на древния свят. Отворите, които се виждат на снимката, са пълнени с гореща вода и там са се слагали съдовете с гозбите, които са продавали. 

И така, нека преминем към рецептата, която ни представиха Димитър и Анна Спасови. Пиле Хелиогабал.

Приятно ме изненада факта, че в тази рецепта почти няма съставки, които са трудно откриваеми в днешно време или пък дори и да е имало, е успешно адаптирана към съвремието. Единствено този любопитен гарум е неоткриваем, но пък може да се замени с рибен сос, произвеждан в азиатските страни.

Иначе приготвянето е доста елементарно, пилето се вари само във вино с подправки и праз, след това пилето, подправките и празът се изваждат, а сосът се редуцира. Добавя се мляко и каша от кедрови ядки, зехтин, гарум и белтъци от сварени яйца. Доста любопитна комбинация, нали? С удоволствие бих се наредила на опашката с купичка, за да я опитам.

Сега да видим и рецептата за десерта. Всъщност те приготвиха нещо като сос от препържено брашно и вода със захар. На мен лично не ми стана много ясно дали това е предварително сварен захарен сироп или просто е разтворена във вода захар. Обаче да ви кажа, много повече ми допадна идеята да е сварен захарен сироп. И с този сос поляха предварително нарязани плодове. Не знам какъв вкус има този десерт, но съм сигурна, че рецептата не е от днешно време. Обаче е чудесно, че е запазена и се предава на поколенията. На мен тази рецепта ми напомни на кашата от брашно, която се правеше и в моето детство. Сега не съм виждала много хора да я правят тази каша, но аз я помня. И у нас е правена, и съм яла от нея. Има един много приятен вариант, който се приготвя с маджун/петмез и точно тази рецепта избирам да ви предложа днес.

И какво стана тоя път? Улисана в древните римски истории, забравих да напиша, че Патрисия и Евгени победиха домакините и този път. Задобряват младежите все повече. Дали имат късмет, дали имат вътрешно усещане, но нещата започнаха да им се получават за моя най-голяма радост.

Напомням ви, че ако сте пропуснали предаването „Гозбата на България”, можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Еврокомhttps://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.

Иначе следващия епизод може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Ето и обещаната рецепта.

Халва от брашно и петмез

Продукти:

(Използва се чаша с вместимост 200 мл)

2 ч.ч. брашно

50 мл олио

80 г краве масло

2 ч.ч. студена вода

1 к.ч. петмез

1 ч.ч. захар

2 щипки сол

1 ч.ч. счукани орехи

Водата се смесва със солта, захарта и петмеза и се разбърква до разтопяване на захарта.

Маслото и олиото се загряват в тиган. Сега е удобно да се използва с незалепващо покритие, но на времето нямаше такива. Прибавят се брашното и орехите и се запържват до златисто на слаб огън, като се бърка непрекъснато. Изсипва се водата със захарта и петмеза на части – например по два черпака и се бърка, докато сместа поеме течността. После се добавя още течност и така докато се свърши.  Бъркането продължава. Целта е да се получи гладка и хомогенна гъста смес. Бърка се около 4-5 минути на котлона и се отмества.

Изсипва се в голяма чиния и с помощта на лъжица се правят шарки отгоре. JПоне такива са моите спомени. Сега обаче аз бих я изсипала в тава, застлана с хартия за печене и след като се охлади, бих я нарязала на квадрати. По желание може да се залее и с разтопен шоколад.

Не знам за вас, но аз огладнях J

В последния епизод на „Гозбата на България” водещите Лиана и Милен претърпяха истинско корабокрушение на черноморския бряг край Каварна.

Те преживяха тежка загуба от кмета на града г-жа Елена Балтаджиева, която ги победи в приготвянето на прекрасна морска храна.

Благодарение на гостоприемната г-жа Балтаджиева научихме вкусна рецепта за кефал с морски дарове. Всъщност тя предложи две рецепти – едната е тази, която вече споменах, а другата беше печен на фурна кефал във фолио. По отношение на втората рецепта нямам какво да кажа. Тя е от вида просто и много вкусно. Казвала съм и друг път, че простичко приготвената храна е най-вкусната и за уменията на един кулинар може да се съди именно по този тип храна. Ако умееш да приготвиш с малко продукти нещо много вкусно, поздравления! 

Иначе със скъпи и луксозни продукти ще се справят повечето хора. Обаче дали сред тях са и Лиана и Милен? Май…. Не. Все се надявам да успея да видя поне една тяхна победа, но все още поне засега май не съм станала свидетел на такава.

В епизода много добре се вижда начина на приготвяне на рецептите и нужните за тях продукти, така че аз няма да се спирам на това. Може да гледате предаването „Гозбата на България”, ако сте го пропуснали  на сайта на телевизия Еврокомhttps://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. Иначе следващия епизод може да видите на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Връщам се отново на темата с готвенето. Много ми хареса комбинацията в рецептата за кефал с морски дарове. Да си призная, понякога завиждам на хората, които живеят край морето за това, че имат достъп до прясна морска храна. Е, скаридите, които бяха използвани в рецептата не бяха черноморски, но пък това едва ли е проблем, при положение, че се е получила толкова вкусно ястие. Всъщност да се комбинират различни видове риба и морски дарове си е нещо познато сред ценителите на този тип храна. Дори и рибената чорба се получава най-вкусна, когато се прави от комбинация от риби, а ако вътре пуснете по 2-3 скариди и миди или дори само черупките от тях, ще получите изумителен вкус.

В днешната рецепта видяхме хармонично съчетание на кефал, миди и скариди с доматен сос. Прекрасна комбинация на вкусове, аромати и текстури. При приготвянето на рецептата ми хареса, че г-жа Балтаджиева използва и соса, в който се вариха мидите. Така гарантирано е получила още по-силен и богат вкус на своето ястие. Поздравления за госпожата, много ми хареса нейната рецепта.

Между другото, докато пишех този текст, си дадох сметка, че тук не разказвам нищо, свързано с моите спомени от детството например. И разбира се, това е напълно нормално, защото не съм израсла край морето и рибата не е била сред основните неща, с които са ни хранили като деца. Изключвам момента, в който с брат ми ходехме за риба на близкия язовир и си хващахме основно таранки, които после си чистехме и даже пържехме сами, макар и според днешните критерии да сме били доста малки за това.

Доколкото разрбах, темата на следващото предаване „Гозбата на България” утре ще е отново нещо малко познато за мен – а именно банатски вкусотии. Тях ще представи майсторката на банатски гозби Мария Иванова, която пък аз имах възможността да срещна лично през тази година. Чакам с интерес новия епизод на гозбата, за да обогатя моите знания и да видя как Патрисия и Евгени ще се спуснат в това предизвикателство. Напомням ви, че може да гледате предаването „Гозбана на България” в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, по телевизия Евроком.

Дълго се чудих каква рецепта да ви предложа към този епизод на Гозбата. Както вече казах, тук нямам някаква традиционна рецепта, тъй като не съм израсла край морето. Колебаех се между рецепти със скариди, миди, риба… рецепти, които обаче не са част от нашата кухня. Затова ще ви предложа вкусна рибена чорба, а вие може да я приготвите с каквато риба имат под ръка – дали е морска или сладководна, или пък комбиняция от двете, все ще стане вкусна, гарантирам ви. А ако пък решите да добавити скариди или миди… ех, размечтах се!

Рибена чорба

Продукти:

Около 700 г риба (най-добре да смесите няколко вида)
2 глави лук
3 картофа
2 моркова
2 домата(може и от консерва)
1 лимон
1 ч.л. сол
1/2 глава целина
магданоз
девесил
черен пипер


Рибата, предварително измита и почистена, се вари в около 1,5 - 2 литра вода за около 15 минути, докато омекне. Зеленчуците се режат на кубчета. Когато рибата стане готова, се изважда от бульона. В малко олио се задушават лука, целината и морковите за около 3-4 мин. Добавя се прецедения през цедка рибен бульон и след като кипне, се слагат картофите, доматите и солта. Оставя се на тих огън за около 20 мин. През това време се обезкостява рибата и се махват кожата и тлъстините, ако има. Връща се в супата. Ври още 5 мин. Накрая се поръсва със ситно нарязан магданоз и девесил, и черен пипер. Подправя се с лимоновия сок.

Да ви е вкусно!
Гответе с любов и всеотдайност и ястията ви ще се отблагодарят с прекрасен вкус.

В последния епизод на Гозбата на България Патрисия и Евгени бяха посрещнати от известната майсторка на банатски гозби Мария Иванова от село Асеново, община Никопол. С нея се запознах през пролетта на тази година и ви уверявам, че тя има много какво да покаже  и със сигурност заслужава титлата „Пазител на традициите на банатските българи”. Традициите – не само кулинарни, но и традициите, свързани с автентичните облекла, песни, танци и обреди на банатските българи. Мария вече над 50 години е секретар на Народно читалище „Петър Парчевич – 1927 г.” и неуморно и всеотдайно работи за съхраняването и популяризирането на традициите на местната банатска общност.  Май пропуснах да ви кажа, че не само я познавам, но и имах удоволствието да опитам от тяхната кухня, защото те дойдоха в Ловеч, за да участват в Кулинарния конкурс, който се проведе по време на традиционния ни празник Цветница. Както се казва, дойдоха, видяха и победиха. Така де… победиха в Ловеч, ноооо… в „Гозбата на България” друг победи J

Хич вече не е случайно, че Патрисия и Евгени побеждават. С всеки изминал епизод си личи, че стават все по-уверени в кухнята. Хм, дали ще успеят някой ден да победят и мен J

Рецептите на ястията, които приготви Мария Иванова, са доста добре представени във видеото и няма да ви ги преразказвам подробно. Ако сте пропуснали миналия епизод,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.

Иначе следващия епизод може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Много интересни рецепти предложи Мария – не само като приготвяне, но и като имена – саланкарчета, саланкарева пита и галушки. Галушките не са ми непознати, вече съм срещала такива рецепти, макар и да не съм ги опитвала. Но като цяло приличат на прясна паста. Доколкото разбрах, има два вида – такива които са бъркани и тестото е сравнително редичко и такива от твърдо тесто. Мария ни показа бъркани галушки, които явно са по-лесни  и бързи за приготвяне, защото не е нужно тестото да се меси и после от него да се оформят галушки и чак тогава да се варят. При бърканите е по-лесно. Нужна е само лъжица и по малко от гъстата каша се пуска във вряща вода. Това е. После сварените тестени изделия се заливат с препържени хлебни трохи с червен пипер.  Отгоре по желание може да се настърже сирене. Освен това има още нещо мнооого вкусно – специално панирано пушено месо, местен деликатес.

Името на саланкарчетата пък идва от тамошното наименование на амонячната сода – саланкар. Всъщност това са сладки с мас, на които се добавя само амонячна сода. От същото тесто се приготвя и саланкаревата пита. Тестото се разточва на две кори, първата се слага в тава, покрива се с настъргани ябълки, а върху тях се поставя втората кора. Правят се шарки с вилица и сладкишът се пече. Интересен ми е вкуса на питата, след като сокът от ябълките апетитно се е поел от масленото тесто.

Както виждате, рецептите изобщо не са трудни за приготвяне, но пък са доста интересни. Как се справиха Патрисия и Евгени с тях? При галушките си пролича, че кашичката им беше по-гъста, отколкото показа Мария, но не беше и съвсем твърдо тесто. Може би точно затова станаха по-добри? Кой знае? Не съм ги опитала, за да сравня, но пък видях JПри месенето на тестото за саланкарчетата си пролича, че Патрисия действа доста уверено. Не знам дали се е упражнявала между снимките или просто е придобила повече опит, но определено е задобряла доста. Омеси и разточи тестото с лекота. И после последва забавление. Е, всички деца обичат а изрязват сладки с формички. JРазбирам ги.Обаче важното е, че се отнесоха отговорно към задачата и се справиха чудесно. Толкова, че да победят JПоздравявам ги за старанието и за победата! Сигурна съм, че им предстоят още много такива.

Сладки „Розички”

Продукти:

4 жълтъка

2 ч.ч.свинска мас

2 ч.ч.захар

6 с.л. кисело мляко

1 ч.л. сода

2 прахчета ванилия

брашно за не много меко тесто - около 800 г

 От посочените продукти се замесва  тесто. Тестото да не е меко и лепкаво, защото сладките ще се разлеят, докато се пекат. Шприцоват се в подходяща тава, която не се маже с мазнина, нито се застила с хартия. Оформят се малки топчета, които се поставят върху сладките. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна  докато станат златисти. Изваждат се много внимателно, защото лесно се трошат. След като изстинат се слепват с мармалад. Колкото повече стоят, толкова по-хубави стават. 

Много, много бързам да ви споделя  рецептата за милинките, които направих тази вечер. Вече имам една рецепта за вкусни милинки в блога, която съм писала през далечната 2008 г. http://ilrai.blogspot.com/2008/08/blog-post_08.html. Тя категорично е много добра, но уверявам ви, настоящата рецепта я превъзхожда. Няма как да ви опиша колко са вкусни, пухкави и мекички са тези милинки с галета. Просто хапки съвършенство.

Продукти:

150 мл прясно мляко

150 мл вода

20 г прясна мая

1 с.л. захар

1 с.л. сол

60 мл олио

около 500 г брашно

около 200 г сирене

За заливката:

80 г краве масло

60 мл олио

3 с.л. галета

Млякото се смесва с водата и се затоплят леко. Прибавя се маята и захарта и се разбърква хубаво. Добавят се 3 с.л. брашно и отново се разбърква. Оставя се да втаса, докато хване хубава шапка.

Около 300 г от брашното се изсипват в голяма купа. Прави се кладенче, в което се слагат солта и олиото. След като сместа с маята втаса, също се изсипва в купата. Разбърква се добре, докато се усвои цялото брашно и постепенно се прибавя останалото брашно, като тестото се меси, докато се получи нелепнещо тесто. Ако е необходимо, може да добавите още малко брашно, докато тестото спре да лепне.Тестото веднага се нарязва на парченца колкото орех. От тях се оформят топчета, в средата на които се слага малко сиренце. Така приготвените топчета се подреждат в тава, която е добре намаслена. Аз пекох в тава с диаметър 28 см.

Между топчетата се натрошава по още малко сирене. 

Малслото се смесва с олиото за заливката в подходящ съд и се загрява на котлона, докато се разтопи. Прибавя се и галетата и се пържи около 2 минути. С тази смес внимателно се заливат всички топчета. Пекат се веднага в загрята фурна на 180 градуса около 30 минути.

Наистина се получават вълшебни милинки с галета. Опитайте и вие!

Визминалия епизод на предаването „Гозбата на България” водещите Лиана и Милен се озоваха в известното като столицата на гагаузите сeлоБългарево, а техен домакин беше Красимир Митев. Той ги посрещна в къща за гости Левана, която носи името на неговата баба и всъщност е преустроен обор. Даа, правилно прочетохте. Къщата за гости е била обор. Но сега това място е превърнато в привлекателно кътче за отдих и от бившия обор, в който са гледани 300 овце, вече няма и помен.

Живи са само спомените на домакина Красимир. И кулинарните спомени също. И това е много хубаво! Тези от вас, които четат отдавна блога ми, знаят колко държа да предавам и разпространявам старите български рецепти. Прекрасно е, че съм създала това място и имам възможност да вдъхвам живот на кулинарните ни съкровища, защото наистина го смятам за важно.

Мдаа… като казах добре, се сетих за Лиана и Милен, които за малко, но пак изтърваха победата. Така и не мога да разбера защо не опитват, когато готвят? Не си представям да сервирам на някого нещо, което не съм опитала преди това и не съм преценила става ли за поднасяне на други хора или не, пък какво остава да готвиш за състезание. Ех, дано да прочетат Лиана и Милен този съвет. Моля ви, опитвайте винаги гозбите си. Дали е сурово или вече е готово, дали е безсолно или пък е много солено, дали има нужда от още малко подправки или пък няма… Опитвайте не само накрая готовото ястие, опитвайте и докато го приготвяте, защото ако нещо сте объркали, вероятно ще имате време и да го поправите. Вярно е, че на вкус другар няма и може вашият вкус да е малко по различен от този на гостите ви или на хората, които ще опитват вашето творение, но пък си гарантирате, че на вас ще ви хареса. Това между другото е предимството да готвиш – приготвяш нещата така, както на теб ти харесва J

Стана ли ви интересно? Напомням ви, че ако сте пропуснали лютия епизод на „Гозбата на България”,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Еврокомhttps://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

А сега и аз ще ви предложа моя много любима рецепта с люти чушки JЧе каква друга рецепта след този епизод на „Гозбата”?

Люти чушки със сос от кисело мляко

Продукти:

около 20 люти чушлета (хубаво е да са шарени – и зелени, и червени)
5 с.л. олио
1 с.л. захар
3-4 с.л. оцет
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
1 ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер

За соса с кисело мляко:

1 ч.ч. кисело мляко
1-2 скилидки счукан чесън
копър и магданоз по 2-3 стръкчета
сол

Първо се  приготвя киселото мляко, за да е готово, защото после всичко се случва много бързо.
Киселото мляко се разбърква до гладкост със солта. Прибавят се наситнените чесън, копър и магданоз. Разбърква се добре.

Чушките се измиват и се подсушават добре.
Пробождат се с нож или игла. Съветвам ви да не пропускате тази стъпка, защото преди много време на мен нямаше кой да ми каже и още имам белег от гръмналата чушка... Така е, човек се учи от грешките си... Понякога истински болезнени.

Олиото се загрява и чушките се изпържват до зачервяване - под капак или покрити с вестник или хартия, защото пръскат много и си е леко опасно занимание.  След като се изпържат от всички страни, в тигана се прибавят солта, захарта, оцета и чесъна. Разбърква се добре. Чушките се изваждат с помощта на щипка или решетъчна лъжица и се поставят в чиния за сервиране.
Към соса от пърженето се слага червения пипер и се разбърква. Отмества се от огъня.

Чушките се заливат с приготвения сос от кисело мляко, а отгоре се разпределя сосът от тигана с червения пипер.

Ако пък не обичате кисело мляко, може да пропуснете соса. Чушките са вкусни дори и без него. Но все пак със сос рецептата е великолепна. Нужен ви е само хубав топъл хляб да си натопите залъче, за да стане завършено изживяването.

И отново ви казвам, простичките неща са най-вкусни.

Пазете старите рецепти и ги предавайте на младите поколения. Има много вкус и много мъдрост в тях.

Има ново попълнение в предаването „Гозбата на България” и това е Паулина Ванегас. Тя новата половинка на Милен и двамата си партнираха чудесно в последния епизод на предаването. Поздравявам Поли с добре дошла и пожелавам успех на техния дует с Милен. Крайно време е вече да запишат победа. Да, ама ще е друг път. И този път не успяха да се докопат до нея. Ех! А къде и какво готвиха? Техни домакини бяха от бутиковата семейна винарска изба Шато Бургозоне край Оряхово, а местните ястия показа Виолета Тачева. В последния епизод на „Гозбата на България” Виолета показа как се готви Дунавска рибена саламура и Оряховска баница със стафиди. Доста се постараха Поли и Милен, но не успяха да преборят Виолета.

И така… какво е това нещо саламура? В случая това е прекрасен вид супа с риба. Среща се и саламура с пилешко месо, а също и с агнешко. Рибните саламури доколкото ми е известно са основно два вида – такива с пържена риба и другите с печена. С пържена риба се приготвят в дунавския район, а саламурата с печена риба е от тетевенския край. И в двата вида присъстват домати, но технологията на приготвяне е малко по-различна. Хубаво е саламурата да се приготви с няколко вида дребни рибки, но за случая бе избран сом. Е, сомът си е една великолепна риба и аз не се съмнявам във вкуса на крайния продукт. В предаването ми направи впечатление, че не видяхме пълното приготвяне на саламурата – нито от Виолета, нито от Поли и Милен. Все пак аз ще ви разкажа на кратко какво видяхме и ще предложа мой вариант как да довършите саламурата, ако решите да си  я приготвите у дома. Всъщност накрая ще ви предложа и моята рецепта за тетевенска саламура, така че да може да си изберете тази, която повече ви е на сърце.

Виолета започна с почистване на рибата. Първо натърка сома със сол и после го изми добре. Тази процедура се прави, за да не се хлъзга рибата, докато я обработвате. Рибата се почиства от вътрешностите, нарязва се и се посолява. Оставя се около десетина минути и след това се овалва в царевично брашно и се изпържва.
Домати и чушки се изпичат и се нарязват. Слагат се в тенджера с вода или рибен бульон и от тук пълна мъгла. Виолета поне  изброи съставките за саламурата и по тях може да гадаем какво се случва по-нататък. Остава ни някак да наместим чесън, олио, оцет, сол, черен пипер на зърна и магданоз. А защо Поли и Милен сипаха бяло вино, това е съвсем друг въпрос J

Аз бих довършила саламурата така: Ще обезкостя изпържената риба и ще я накъсам на парченца. В тенджерата с доматите и чушките ще добавя сол, черен пипер на зърна, малко олио и няколко скилидки счукан чесън. Разбира се, могат да се добавят и други подправки на вкус, а също и две-три люти чушлета. Прибавя се и обезкостената риба и се вари докато добре се сварят доматите и се смесят вкусовете. Накрая се слага пресния магданоз, а може и пресен девесил, който чудесно ще допълни вкуса на тази чудесна рибена супа. При сервиране се добавя оцет или лимонов сок.

Милен и Поли добре започнаха с приготвянето на саламурата, но пак не са опитвали тези хора. Пак нещо не са докарали на вкус и пак изгубиха битката.

Оряховската баница ме изненада с присъствието на стафиди в нея. Баница с грозде съм виждала, но нямам спомен да съм чувала за баница със стафиди. Сигурна съм обаче, че е била вкусна. Е, разбира се, вкусна е, ако е приготвена и изпечена добре. Явно и тук не им се получи хич добре баницата на Поли и Милен. Даже журито я нарече „течна”. Иначе баница като нормална баница със сирене, но върху плънката от яйца и сирене се поръсват стафиди и накрая изпечената баница се поръсва с пудра захар.

Бих искала да обърна внимание за печенето. За да се изпече равномерно баницата, е добре да се пече на по-ниска температура. Аз я пека на 200 градуса, като може в средата на печенето да намаля фурната на 180. Също така, за да се избегне прегаряне отгоре, а и за да сме сигурни, че вътре е добре изпечена, като се зачерви леко отгоре, може да се покрие с хартия и да продължи да се пече до готовност. Когато правя баница или питка и ги приготвям за повод – с повече хора, винаги се притеснявам дали ще са изпечени добре. Затова ги пека на по-слаба фурна и ги покривам с хартия.  Веднъж донесоха у нас прекрасна на вид питка, но беше много сурова отвътре. От тогава ме гони параноя дали моите неща са добре изпечени Jи това е моята препоръка и към вас. Пропуснах да кажа, че при печенето на питки и баници никога не включвам фурната с вентилатор.

Ако сте пропуснали последния епизод на „Гозбата на България”,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Еврокомhttps://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком 

Дойде време да ви предложа и моята изпитана рецепта за саламура – в случая това е тетевенска саламура и ви гарантирам, че ако я приготвите така, ща получите една вълшебна рибена чорба.

Обикновено тази рецепта се приготвя с прясна речна риба. Има твърдения, според които трябва задължително да се прави с  пъстърва, пъстърва в комбинация с други по-дребни рибки, а има и такива, според които рибата трябва да е само дребна. Също така могат да се срещнат варианти с пресни домати, които се изпичат преди да се прибавят в супата, със сурови домати или пък  само с консервирани домати, вариант, който избрах и аз. Друго важно нещо е прибавянето на 2-3 речни рака. Ако има. Аз нямах и я приготвих само с пъстърва, защото не се сдобих и с раци...

Продукти:

2 бр. пъстърва
500 г цели домати от консерва
3 люти чушки (може и повече и по-малко - зависи колко люто обичате)
2-3 скилидки чесън
1/2 връзка копър
оцет (или мен 2 1/2 с.л.)
сол

Доматите се обелват и намачкват. Не е нужно да се пасират, само се намачкват добре. Смесват се с около 1,2 л вода в тенджера и се слагат да заврат със сол. В същото време на жар, скара, ламарина или грил тиган се запича рибата от двете страни. Там се слагат и лютите чушки да се запекат. Ако имате и раци, сложете 2-3 броя също да се изпекат. Не е нужно да печете рибата дълго. Тя по принцип се готви бързо, а в случая ще се готви и още малко в супата.
Запечената риба се пуска във врящите домати директно от скарата, както е гореща. По принцип тетевенци казват, че трябва да се чуе един характерен звук при докосването на горещата риба и течността, нещо като "фъссс". Освен рибата, вътре се пускат и лютите чушки, както са цели.
Така чорбата се оставя няколко минути да ври. След това рибата и чушките се изваждат. Рибата се почиства от костите и се накъсва на парчета заедно с кожата. Лютите чушки се почистват от семената, а може и от ципите, за да не стане прекалено люта супата.
Ако използвате дребни рибки, може да ги оставите директно цели и да пропуснете обезкостяването.
Рибата и чушките се връщат в супата. Ако прецените, че е нужно, може да долеете още малко вода. Оставя се да ври още 20-30 минути.
Чесънът се нарязва на ситно и се прибавя десетина минути преди края на варенето на чорбата.
Накрая тетевенската саламура се подправя с оцет на вкус и се поръсва с нарязания копър.

В последния епизод предаването „Гозбата на България” отново гостува във Варненския край. Този път в село Страшимирово, Община Белослав. Любезни домакини бяха Дарина Родинова и дъщеря й Славена от „Лютата ферма”. Те доста се постараха да подлютят живота на Патрисия и Евгени, но въпреки кашлящото, потящо и плачещо предизвикателство, нашите младежи отново се справиха отлично. Част от нещата, които домакинята предложи, бяха нови и за нея самата, тъй като тя е приела доста сериозно предизвикателството на предаването. Така вместо да готви традиционни български гозби, е решила да измисли нови, с които тепърва да създава традиции. Е, нови, нови… колко да са нови… Досега за каквото съм се сещала, все съм го намирала направено от много хора преди мен. Дори на пръв поглед доста странни комбинации, се оказват традиция за някоя кухня. Хората отдавна комбинират несъвместими за някои други разбирания продукти. А всъщност в кулинарията ограничения няма. И ако вие искате да експериментирате и опитвате нови неща, изобщо не се съобразявайте с това, че някой ви казва например „Ама как така ще готвиш патладжан с шоколад???” Ами ей така. Щом ми е хрумнало, значи мога да го сготвя, а дори и да го изям, защото е вкусно.

Та и в предаването се оказва така. Срещат се рецепти за баници с люти чушки, макар и в по-различни варианти, но ги има. А предложената баница например на мен ми се стори доооста суха. Носеше още някое яйчице и мазнина в пълнежа. Дори можеше яйцата да бъдат оставени сурови. Стори ми се напълно излишно яйцето да е сготвено, преди да се пече баницата. Но това е решение на домакинята. А по отношение на доматчето, ми направи впечатление начина на белене. Няма лошо и в този начин, но най-добре домати се белят, като им се направи един недълбок разрез. След това се пускат за няколко минути в гореща вода. Веднага след това се прехвърлят в студена вода и се държат толкова, колкото да се охладят и да не ви парят. След това кожата леко се дръпва там, където е разреза и доматите се белят много лесно, като се отделя само ципата, без да се взима от месестата им част.

По отношение на бонбоните от люти чушки, не се изненадах. Люти чушки, които са потопени в шоколад не са новост в кулинарния свят. Аз може и да не показвам такива рецепти, но пък достатъчно се интересувам и съм виждала различни варианти. От друга страна шоколад с люти чушки по магазините се продава отдавна, а в някои заведени има и горещ шоколад с люти чушки. Дори и бонбони трюфели има с люти чушки. Все пак оценявам високо подготовката на Дарина, а още повече оценявам това, че много искаше Патрисия и Евгени да спечелят. Дори приложи и хитрост, като пробута на журито стара баница J

Много люти чушки имаше в това предаване. И много им лютя на Патрисия и на Евгени J, докато готвиха. И въпреки всичко, се представиха доста прилично и победиха за пореден път. Е, все пак имам да им кажа нещичко и на тях. Трябва да знаете например, че когато правите баница, е добре плънката да се размазва по цялата кора и да се мачкат корите, а по-скоро да се накапва по нея. И още – при навиването не трябва да се притиска така душмански, защото всички обичаме пухкави банички, пък като се натисне, не става добре. Навивайте по-рехаво баниците си, внимателно, без да ги притискате, за да е сочна баницата. Иначе поздравявам най-сърдечно Пати и Евгени с успеха и много им се радвам на напредъка в кухнята.

Ако сте пропуснали как се подлютиха Патрисия и Евгени, може да видите последния епизод на „Гозбата на България”онлайн на сайта на телевизия Еврокомhttps://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Сега е мой ред да ви подлютя. Няма да търся засукани рецепти, а ще ви предложа една моя много любима такава за люти чушки в буркани. Колко много я обичаме, говори и количеството, което направихме тази година – цели 40 буркана JЕ, може да ни останат и за следващата година, но със сигурност са трайни, така че това не е проблем. Освен, че е много вкусна, харесвам тази рецепта и защото няма нужда бурканите да се варят или пък да се добавя аспирин. Лютивината на чушките и захарта са достатъчни,  за да издържа доста време без да се развалят вкусовите качества на чушлетата.

Пукани люти чушлета в сладко-кисел сос

Продукти:

3 кг люти чушки (добре е да са смесени сортове и цветове – най-много ми харесва с камбички, рибки и шипки например)
1 кг захар
1 л оцет
60 г сол
2-3 глави чесън (или по ваш вкус)

4 средни моркова
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър

Чудя се цял ден как да започна тази публикация за пълнени сухи чушки с боб. Дали да пиша, че тази рецепта приготвям традиционно у дома за Бъдни вечер или просто да я напиша като една мнооого любима от детството още постна рецепта? Така и не мога да избера нищо и просто ще публикувам как правя тези толкова любими постни сухи чушки с боб. Вече написах, че много, много ги обичам и освен това мога да ги ям по всяко време на годината. Сушените чушки придават невероятен вкус във всяко ястие, в което попаднат. Обичам да ги пълня, обичам да добавям по една-две в боба, докато се вари, обичам да ги слагам като подправка - нарязани на ситно в различни пълнежи. А има едно по-скоро пролетно ястие - комбус, за което съм писала тук и в него прекрасно се комбинират със зелении, яйца и сирене - http://ilrai.blogspot.com/2018/04/blog-post_19.html. Обаче пак да си кажа - за мен най-фантастичната комбинация е пълнени сухи чушки с боб. Точка. 

Ето и рецептата:

Продукти:

1 буркан готов сварен боб  (признавам си, че напоследък използвам готов сварен боб от буркан, защото времето ми е кът, но вие може да си сварите боба и да го отцедите преди да го използвате за тази рецепта)

около 10 сухи чушки (тук броя зависи и от размера им)

2 глави лук

около 70 мл олио

1 с.л. червен пипер

1 с.л. брашно

сух джоджен

сух девесил

чубрица

сол

През това време се реже на  ситно лука и се изпържва много добре на по-слаб огън, докато се карамелизира по крайчетата. Добавя се 1 равна с.л. брашно и се запържва за минутка. Слага се червения пипер и се махва от котлона. Прибавя се сварения и добре изцеден боб и подправки на вкус.

Чушките се отцеждат от водата и се пълнят с малка лъжичка с приготвената бобена смес. По желание се потапят откъм отвора в брашно. 
Подреждат се в тава, която е намазана с малко мазнина. Наливат се 150-200 мл  вода и се поливат с тънка струйка олио отгоре.

Пекат се на 180 градуса докато се запекат леко. Следете ги, защото ако дагорят прекалено, няма да са така вкусни и ще станат много твърди.

Три  вкусни ястия приготвиха в изминалия епизод на предаването „Гозбата на България” Патрисия и Евгени. Въпреки старанието им обаче, победата се изплъзна от ръцете им и отиде при техните домакини от с. Кутела, община Смолян – Снежи и Диди. Макар напоследък да си личеше, че Пати и Евгени са понатрупали опит, този път родопската кухня се оказа препъни камък и те се озоваха в ролята на губещи.  Какво ги препъна? Една огромна тиква, два клина и една пъстърва с Холандез. Мда.

Признавам си, че Снежи много приятно ме изненада с две автентични рецепти за клин, които никога не бях чувала, какво остава пък да видя как се приготвят – тиквов клин и кутелски клин. За разлика от Патрисия и Евгени, аз поне знам, че в Родопите приготвят клинове. Срещала съм много рецепти за тях, но не и точно в такива варианти.

Какво е клин?  Това вероятно ще се запита още някой, който не е чувал за тези ястия от нашата кухня. Накратко това е вид родопска баница, която се състои от две кори, по средата на които се изсипва целия пълнеж. Така приготвения клин се пече на котлон или върху печка (не във фурна), като на дъното на тавата се слага повече мазнина, за да може да не залепва. Като се изпече от едната страна, се обръща от другата  и се доизпича. Пълнежите могат да бъдат и сладки, и солени. Като че ли на-често съм срещала рецепти с ориз, но с много различни добавки към него.

Тиквеният клин на Снежи е с доста семпли продукти. Тестото се замесва с минимум съставки, а към тиквата се добавят захар и царевично брашно. Интересно ми е какъв е вкуса на тиквата, примесена с толкова царевично брашно. На финала определено ми изглеждаше много вкусен, но друго си е да опита човек.

Кутелският клин пък е с нещо като кексово тесто между корите. Как се изпича на котлон тази смес, поставена между две кори, също и е интересно. Може пък някой ден да им отида на гости и аз в село Кутела. Кой знае…

Младата домакиня Диди ни изненада с модерно ястие на фона на дълбоките родопски традиции. Тя приготви пъстърва, при това не каква да е, а филетирана. Определено се опита да покаже майсторство, а дали й се получи, може да видите сами, ако изгледате епизода – ако все още не сте. Пъстървата няма да коментирам. Обаче сосът към нея… не знам. Почти сос Холандез, ама не точно.  Направи ми впечатление, че Диди каза, че ползва основата на Холандез, само че не го сложи на водна баня, както обикновено се подготвят яйцата за него, преди да им се добави маслото. Вярвам, че и нейната импровизация се е получила сполучлива и е била много вкусна.

Още повече, че Пати и Евгени май се справиха най-добре със соса JМного се измъчиха милите с пустото точене на кори. Пък и то тънко трябваше да бъде. Трудна работа е това. Доста трудна даже. А за филетирането на рибата няма да отварям изобщо дума. Не е по тяхната част. Дано да репетират и  през следващата година да покажат повече майсторство. Може би ги очакват още по-сложни задачи от тази година.

Хм. Сега се сещам да ви кажа, че тази събота може да гледате моето съревнование с Пати и Евгени в „Гозбата на България” JТочно така – на 10 декември 2022 г. И аз очаквам с нетърпение да видя как ще се представим дружно. Не, че не знам какво се случи, но друго е с трепет да очакваш появата си на екран JПризнавам си, вълнувам се и съм нетърпелива J

Ако ви е интересно как се приготвят автентични родопски клинове,  може да ги видите подробно в последния епизод на „Гозбата на България”, който е достъпен онлайн на сайта на телевизия Еврокомhttps://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод с моето участие може да гледате на малкия екран в събота – 10.12.2022 г. от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Дойде ред и за моята рецепта. Понеже говорихме за сладък тиквов клин, реших да ви покажа тиквената баница на моята баба Станка. Тиквена баница с точени кори.

Продукти:

За тестото:

300 мл топла вода
1 ч.л. оцет
2 с.л. олио
1 ч.л. сол
около 500-600 г брашно за замесване (аз използвам брашно за баница)
и още брашно за разточване

още:

около 600-800 г тиква (зависи колко богат пълнеж обичате)
олио
захар на вкус
1 с.л. канела (може по-малко или повече)

От посочените продукти за тестото се омесва меко, гладко и нелепнещо тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки. Поставят се в наръсена с брашно тава, покриват се с кърпа и се оставят да си починат минимум 20 минути.
През това врече тиквата се почиства и се настъргва на ситно ренде. Всяка тиква има различна сладост, а и всеки има свой вкус, така че захарта и канелата, които се добавят към настърганата тиква са на вкус. Разбъркват се. Някои тикви пускат много течност, други по-малко. За приготвянето на баница с тиква и точени кори е по-добре да отцедите течността, за да не стане много клисава баницата.

Всяко топче се разточва на тънка кора, като се ръси постоянно с брашно, за да не залепва. Поръсва се с 1/4 от тиквата  и с 2-3 с.л. олио, хубаво върху цялата кора и се завива на рехаво руло. След това първата кора се свива на охлюв и се слага в намазана с олио тава по средата.
Останалите кори се навиват наоколо. Оформената баница се намазва много леко с олио, като внимавайте да не натискате при намазването, защото ще се сплеска.
Пече се до златисто в загрята фурна на 180  градуса. По средата на печенето може да я покриете с хартия, за да не загори.
След като се извади от фурната, се оставя хубаво да се охлади и се поръсва обилно с пудра захар.

Да ви е сладко!